Определение № 340 от 06.07.2010 г. на ВКС
ВКС06.07.2010
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 1* от 05.03.2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което на основания чл. 286, ал.1, т.2 ГПК е върната подадената от Н. Г. М. касационна жалба против решение № 8 от 06.01.2010 г. по гр.д. № 954/09 г. на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Постъпила е частна касационна жалба,подадена от ЗД “БУЛ ИНС”АД-София против определение от 16 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 340 София 06.07.2010 Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание 5 юли 2010 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 237/2010 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 286, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от Н. Г. М. против разпореждане № 1* от 05.03.2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което на основания чл. 286, ал.1, т.2 ГПК е върната подадената от него касационна жалба против решение № 8 от 06.01.2010 г. по гр.д. № 954/09 г. на същия съд. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Тезата на жалбоподателя е, че установено в чл. 284, ал.3, т.1 ГПК изискване за прилагане към касационната жалба на мотивирано изложение на основанията за касационно обжалване, е приложимо само към валидните и допустими, но неправилни въззивни решения, но и към недопустимите въззивни решения, каквото според него се явява решението по гр.д. № 954/09 г. на Пловдивския окръжен съд. Постъпил е отговор на частната жалба от адв. Л. В. като пълномощник на И. Г. Ш., Ц. Г. Ш. и Н. Д. Д., с който се изразява становище, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: За да разпореди връщане на подадената от Н. Г. М. касационна жалба против решение № 6 от 06.01.2010 г. по гр.д. 954/09 г., Пловдивският окръжен съд е приел, че жалбоподателят не е привел същата в съответствие с изискванията за редовност по чл. 284, ал.2 и ал.3, т.1 ГПК, съобразно дадените му указания, тъй като в определения срок не е представил доказателства за юридическа правоспособност и не е приложил мотивирано изложение на основанията за достъп до касационно обжалване. Обжалваното разпореждане е законосъобразно. С разпореждане № 1* от 09.02.2010 г. на съдия от Пловдивския окръжен съд е било констатирано, че подадената от Н. М. касационна жалба е нередовна, тъй като няма мотивирано изложение на основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, не е приложено изложение на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, не са представени доказателства за юридическа правоспособност на жалбоподателя и не е внесена дължимата държавна такса по сметка на ВКС, поради което касационната жалба е оставена без движение и на жалбоподателя е даден едноседмичен срок от съобщаването да отстрани тези нередовности. В определения срок същият е внесъл държавна такса и е представил изложение по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК, което е посочил, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК - правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС, който е от значение за точното прилагане на закона, без да посочи кой е този въпрос. При това положение правилно въззивният съд е приел, че нередовностите на касационната жалба не са отстранени и това е основание за връщането й, съобразно чл. 286, ал.1, т. 2 ГПК. Формалното позоваване на някое от основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, без да се конкретизират правните въпроси, разрешени с въззивното решение и да се посочат решенията на ВКС, с които то влиза в противоречие или да се мотивира значението му за точното прилагане на закона съобразно съдържанието, което законодателят влага в това основание, не удовлетворява изискването за мотивираност на изложението и прави невъзможна преценката в производството по чл. 288 ГПК за допустимост на касационния контрол. По тези съображения обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът
Cited provisions
8- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 281 ГПК
- чл. 286, ал. 2 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 1
- чл. 284, ал. 2