Определение № 8557 от 09.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1405/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по частна жалба на И. К. З. против определение № 62 от 16.01.2024 г., постановено по адм. д. № 1303 по описа за 2023 г. на Административен съд – София-област. Релевират се касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК – нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяната на обжалваното определение. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, на основание чл. 159, т. 1 АПК, е оставена без разглеждане предявена от З. против Административен съд – София-град искова молба, вх. № 34580/02.10.2023 г. по описа на този съд, и е прекратено производството по делото. Производството по делото е образувано по искова молба на И. З., предявена против Административен съд – София-град, за осъждането му да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000.00 лв., изразяващи се в емоционални страдания, причинени й от незаконосъобразни действия и бездействия на този съд, довели до нарушаване на защитата при обработването на личните й данни. Първоначално производството е образувано пред Административен съд – София-град, който с Определение № 9005/18.10.2023 г. по адм. д. № 9334/2023 г., на основание чл. 7, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е изпратил подадената от З. искова молба за разглеждане от Административен съд – София-област и е прекратил производството по образуваното пред него дело. По делото се установява, че с Разпореждане № 2203 от 09.11.2023 г. (л. 4 от адм. д. № 1303/2023 г. по описа на Административен съд – София-област) Административен съд – София-област е оставил без движение, като нередовна, подадената от З. искова молба и й е указал да: 1. уточни дали обжалва незаконосъобразни действия на орган или длъжностни лица на Административен съд – София-град по смисъла на чл. 250 АПК и/или предявява иск за присъждане на обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия на този съд, в качеството му на отговорен за действия на администратора на лични данни; 2. посочи от кои конкретно действия и на кои органи или длъжностни лица на Административен съд – София-град търпи вреди и претендира евентуално заплащане на обезщетение за вреди; 3. уточни в какво точно се изразява незаконосъобразността (нарушение на законови или други нормативни актове) на твърдените действия по проявено продължително бездействие спрямо поискано от нея преустановяване на незаконосъобразно обработване на личните й данни, изразяващо се в публикуван в публичното пространство адрес на електронната й поща и данни за същността на касаещ я материал, който попада в категорията на чувствителните данни, както и да посочи какви мерки не са предприети относно материал, съдържащ нейни лични данни и необезличен, който е изпратен на електронна поща, различна от нейната, и да конкретизира преустановени ли се тези действия към настоящия момент или не са преустановени и искала ли е преустановяването им; 4. конкретизира характера и степента на търпените неимуществени вреди, като посочи в какво конкретно се изразяват те – да се посочи в какво конкретно се изразява твърдяното бездействие и кой, касаещ я материал, който попада в категорията на чувствителните данни, е изпратен на електронна поща, различна от нейната; 5. посочи конкретния размер на евентуално претендираното обезщетение за причиненото бездействие след индивидуализирането на вредите; 6. посочи периода от време, за който търпи (е търпяла) това бездействие и претендира обезщетението за обезвреда; 7. в какво се състои незаконосъобразността при обработване на личните й данни от страна на Административен съд – София-град. В изпълнение на разпореждането от 09.11.2023 г., ищцата депозирала молба-уточнение, вх. № 7780/22.11.2023 г. на исковата си молба – от л. 8 до л. 10 от първоинстанционното дело. Съобразно представеното от З. уточнение на исковата молба, Административен съд – София-област е преценил, от правна страна, че предявеният от нея иск е с правно основание чл. 1 ЗОДОВ и е недопустим. Обсъдил е подробно, съответно е разграничил отговорността за причинени вреди по чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и отговорността на държавата и общините за вреди по ЗОДОВ. Приел е, че ищцата не е представила доказателства за наличие на порочно поведение при или по повод на административната дейност, на администратора на лични данни, изразяващо се в изпращане на материал, съдържащ нейни лични данни, на имейл адрес, различен от нейния. Счел е, че твърденията на З. за изрично и своевременно искане от нейна страна до Административен съд – София-град за преустановяване на това порочно поведение са останали недоказани. Посочил е, че обработването на лични данни в публичната и в частната сфера от лица, имащи качеството на администратори на лични данни, е законосъобразно, ако е налице някое от правните основания, изчерпателно изброени в чл. 6, пар. 1 от буква а) до буква е) от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на личните данни/Регламент/а). Като се позовал на чл. 163, ал. 1 и ал. 2 АПК и на нормата на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съдът се е мотивирал, че в рамките на съдебното производство насрещните страни имат право, както да получат препис от жалбата или исковата молба, така и да депозират писмен отговор, в който да изразят становищата си към предявените спрямо тях претенции. Подчертал е, че подаването от ответната страна на писмен отговор на жалба/ искова молба е право, гарантирано от закона и от принципа на равнопоставеност на страните в съдебното производство. Преценил е, че упражняването на това право не може да бъде отнесено към понятието за административна дейност, поради което е формирал извод, че, ако от упражняването му настъпят вреди, те не могат да бъдат предмет на иск по чл. 203 и сл. АПК. Допълнил е, че, доколкото обработването на лични данни, в конкретния случай, е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на предоставени на администратора официални правомощия, не може да се предполага, че е налице хипотезата на незаконосъобразност на обработването им, съответно не може да се иска преустановяване на това обработване. С тези мотиви, административният съд е постановил обжалвания съдебен резултат. Определението е неправилно. Преценката за това дали ищцата е изпълнила точно дадените указания за отстраняване на нередовността в исковата молба, е пряка зависимост от изпъленение на задължението на съда да даде точна квалификация на исковата претеция и с оглед на нея да вземе предвид всички елементи от фактическия състав на отговорността за вреди. В случая това не е изпълнено от административния съд. Отделно от това следва да се посочи, че при наличието на вреди от незаконосъобразно разпространение на лични данни, са налице две правни възможности за търсене на обезщетение за понесени вреди - това са ,съответно, исковете по чл. 39, ал.2 ЗЗЛД и по чл. 82 от Регламент 2016/679 на ЕП и Съвета, които са специални по отношение на иска по чл.1 ЗОДОВ. Съдът следва да прецени коя от двете правни възможности е налице и едва след това да даде указания аз отстраняване на нередовностите в исковата молба. Като не е направил точна правна квалификация на предявения иск съдът е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният административен съд