Определение № 461 от 14.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2017 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 349 от 18.11.2016г. по гр.д. № 1361/2016г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отменено решение №541 от 25.05.2016г. по гр.д. № 3042/2014г. на Старозагорски районен съд и вместо това е постановено ново за отхвърляне на предявените от Х. М. Н. против М. И. С. и Г. Д. М. искове: 1/ за установяване собствеността върху 1/2 ид.ч. от таванско помещение, съставляващо прилежаща част към апартамент на [улица], ет. 2 в [населено място]; 2/ за установяване собствеността и предаване владението върху гараж в същата сграда на приземния етаж, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 68850.519.99.1.2 и върху мазе, принадлежащо на апартамент № 2, с посочени граници; 3/ за осъждане на ответниците да заплатят 1350 лв. обезщетение за лишаването от ползване на горепосочените гараж и мазе за период от 07.10.2013г. до 07.07.2014г.; 4/ за осъждане на ответниците на основание чл. 109 ЗС да премахнат стена от итонгови блокчета в мазето, посочено по-горе, явяващо се принадлежност към апартамент № 2. Касационната жалба е подадена от ищцата Х. М. Н. чрез пълномощника адв. Г.. Поддържа се, че решението е неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са изведени правните въпроси: 1/ когато има разлика в описанието на имота в производството по принудително изпълнение и постановлението за възлагане, по какъв начин се установява обема на придобитото от публичната продан; необходимо ли е да се тълкува волята на страните в целия процес - от учредяване на ипотеката до завършване на проданта; 2/ допустимо ли е при описанието на имота в постановление за възлагане да се използва нотариален акт, съставен между свързани лица, след учредяване на ипотеката, в който описанието на имота не съответства на това в договора за ипотека; 3/следва ли съдът да кредитира заключение на вещо лице, изготвено само на база оспорени частни документи, изходящи от едната страна, като игнорира представените официални документи; 4/ за преценката на заключение на вещо лице за индивидуализация на самостоятелни обекти, без да се анализират извършените преустройства и невъзможността да обектите да изпълняват функциите си. В писмения отговор на ответниците М. С. и Г. М. се поддържа липса на предпоставките за допускане на касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по обективно съединени: установителен иск за собственост, ревандикационен иск, иск по чл. 109 ЗС и иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване. Ищцата Х. М. е придобила от публична продан с постановление за възлагане от 10.07.2013г. следните имоти: 1/ апартамент с площ 98 кв.м., заемащ целия втори етаж от жилищната сграда в [населено място] на [улица], заедно с принадлежащо мазе с площ от 20 кв.метра, при съседи: улица, стълбище, двор и гараж към втори етаж; заедно с принадлежащия таван с площ от 20 кв.метра, при съседи: двор, калкан на съседна сграда и стълбище; заедно със съответните идеални части от общите части в сградата и от правото на строеж; 2/ гараж с площ 10 кв.м., разположен в същата сграда, при съседи по нотариален акт: улица, мазе към първи етаж, мазе към втори етаж, гараж към първи етаж; заедно със съответните идеални части от общите части в сградата и съответното право на строеж. Изпълнителното производство, приключило с публичната продан, е образувано от взискател [фирма] срещу длъжника В. Д. М., учредил ипотека в полза на банката. Длъжникът е придобил собствеността върху имота с договор за продажба от 14.12.2006г. и същия ден е сключен договора за учредяване на договорна ипотека. В двата нотариални акта имотите са описани по идентичен начин: втори жилищен етаж от жилищната сграда, заедно със западното избено помещение, при граници: улица, стълбище, двор и гараж към втория етаж и Ѕ ид.ч. от таванското помещение на сградата; западен гараж, при граници: улица, мазе към първия етаж, мазе към втория етаж, гараж към първия етаж. С договор за продажба от 21.12.2009г. ипотекарният длъжник В. М. е продал на ответницата М. И. С. жилището, заедно с принадлежащото му мазе от 20 кв.м., при същите съседи, както в предходните актове; принадлежащия таван с площ 20 кв.м., с еднакви граници с апартамента; западен гараж с площ от 10 кв.м., при същите съседи, както в предходните актове. За удостоверяване собствеността на праводателя при сключване на този договор са представени договорът за продажба от 14.12.2006г. и ипотеката, т.е. не са налице доказателства, от които да произтича различното описание на обектите. Предвид извършеното разпореждане като длъжник в изпълнителното производство е конституирана ответницата М. С.. При извършването на описа в изпълнителното производство имотите са индивидуализирани според описанието им в нотариалния акт на М. С. от 21.12.2009г. и това описание е пренесено в постановлението за възлагане. Видно, че с договор за продажба от 12.03.2014г. М. С. е закупила североизточното избено помещение, принадлежащо на първия жилищен етаж и югоизточния гараж с идентификатор 68850.519.99.1.4, където като съседен е описан гаражът, закупен от ищцата. По иска относно тавана. Приетите технически експертизи сочат, че таванското помещение никога не е било разделяно или преграждано; то представлява общ тавански обем, затворен между таванската плоча и покрива на жилищната сграда с квадратура 98 кв.м.; отразената площ на тавана в описа 20 кв.м. всъщност представлява 20/98 кв.м. ид.ч. от общата площ на тавана. Съдът е приел, че постановлението за възлагане е титулът за собственост, който определя обема на придобитите от ищцата права и след като в него е посочена площ на тавана 20 кв.м., то ищцата няма как да е придобила собствеността на претендираната 1/2 идеална част от целия таван, чиято обща площ е 98 кв.м. Липсва документ за собственост на останалите 29 кв.м., за които ищцата има претенции и искът й е неоснователен. По иска за собственост на мазето и гаража. Приетите технически експертизи сочат, че според архитектурния проект на сградата в приземния етаж са предвидени два гаража и две складови помещения. На място е извършено преустройство, при което между кота 0,00 /котата на първия жилищен етаж/ и котата на прилежащия терен - кота-3,60 е излята бетонна плоча на кота -2,30, така че помещенията са разделени хоризонтално на две нива, горното със светла височина 2,15 м. и долното със светла височина 1,70 м. При това положение гараж № 2 и склад /мазе/ № 2 имат по две нива - под и над бетонната плоча. Мазето над бетонната плоча е разделено на две части - едно с площ от 9,15кв.м. и друго с площ от 6,76кв. м.; разделянето е чрез преграден зид, изпълнен с газобетонови блокчета „итонг". Частта с площ 9,15кв.м. представлява празно помещение с избита и демонтирана врата; а останалата част от 6,76 кв.м. е приобщена към жилище, ползвано от ответницата. Мазето под бетонната плоча е с размери 3,78/4,26 м и има отвор в стената с размери 25/15 см. По отношение на гаража - помещението над бетонната плоча е с площ 13,77кв.м. и се ползва като жилище, а частта под бетонната плоча е с размери 5,10/2,70 м. и светла височина 1,70 м. Няма данни кога е извършено преустройството на приземния етаж и не са налице строителни книжа за осъществяването му. Вещото лице сочи, че ищцата има достъп до частта от склад № 2 с площ от 9,15 кв.м, разположена над бетонната плоча на кота -2,30 и до цялата част от склад № 2 с площ от 16,10 кв.м., разположена под бетонната плоча на кота -3,60. Достъпът е възможен единствено от отвор в бетонната плоча на кота -2,30, оставен в югозападния ъгъл на помещението и метална вертикална стълба. Що се отнася до частта от гаража под бетонната плоча - тя не може да се ползва като гараж, по няколко причини: 1/ няма врата в оградата, за да се влезе в двора; 2/ подът, който представлява трамбована земна маса е на ниво -0,40м. под терена на двора; 3/ на този „под” е разположена канализационна тръба с вертикални връзки; 4/ при светла площ 1,70м. не може да се паркира МПС. Според експерта описаните в постановлението за възлагане мазе и гараж съответстват по граници на помещенията, разположени под бетонната плоча на кота -3,60; квадратурата на гаража в постановлението е отразена 10 кв.м., а реално измерената квадратура на помещението от 13,77 м2. Разпитаният свидетел Д. Д. сочи, че преграждането е извършено от ответника Г. малко преди да дойде новата собственичка Х. - той докарал с буса итонгови блокчета и преградили една част от мазето. Свидетелят И. С. - частният съдебен изпълнител, извършил публичната продан, също установява, че при огледа на мазето личало, че вътрешната страна е прясно изградена с блокчета „итонг”, а останалите стени били измазани. В тази връзка при въвода във владение било направено възражение от адвоката на купувача. При тези данни въззивният съд е приел, че с постановлението за възлагане ищцата е придобила прилежащо мазе и гараж, различни от тези, които се владеят от ответниците. Намерил е за недоказано твърдението в исковата молба, че закупените от публичната продан западен гараж плюс западно избено помещение са преустроени в жилище с площ 49 кв.м. В постановлението за възлагане мазето е с площ 20 кв.м. и гаражът е с площ 10 кв.м. Описанието, направено при учредяване на ипотеката няма значение за собствеността, тъй като документът за собственост, определящ обема на собствеността, е постановлението за възлагане. Вещите лица по приетите две технически експертизи са установили, че приземният етаж е разделен хоризонтално на две нива с бетонна плоча - на кога -2,30 и на кота -3,60, като описаните в постановлението за възлагане мазе и гараж съответстват по граници на помещенията, разположени под бетонната плоча на кота -3,60. С оглед на това претендираните от ищцата мазе и гараж не са нейна собственост. Негаторният иск по чл.109 от ЗС съдът е отхвърлил като последица от отхвърлянето на иска по чл. 108 ЗС за мазето. По същите съображения е отхвърлен и искът по чл. 59 ЗЗД за обезщетение за ползване. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице по повдигнатите от касатора материалноправни въпроси, свързани с начина да се установи обема на придобитото от публична продан когато е налице несъответствие между описанието на недвижимия имот в документите за собственост на длъжника и в производството по принудително изпълнение, включително в постановлението за възлагане. Такъв въпрос е разгледан в Решение № 458 от 18.09.2009г. по гр.д. № 1275/2008г. на І г.о., постановено по реда на чл. 218а ГПК/отм./ и е прието, че неяснотата следва да бъде отстранена чрез тълкуване волята на страните и на изготвилото съответния титул лице /в случая съдебният изпълнител/, като това тълкуване следва да се извърши с оглед на всички изявления, осъществили се в хода на производството по издаване на титула за собственост. Тъй като в обжалвания акт Старозагорски окръжен съд е изходил само от описанието на имота в постановлението за възлагане, то е налице противоречиво решаване на въпроса, което обуславя допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.