Определение № 298 от 27.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 722/2011 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Л. В. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 303 от 25.02.2008 г. по гр.д.№ 653/2007 г. по описа на Районен съд - Несебър,с което е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот – ПИ 11538.501.418 с площ от 674 кв.м.,ведно с построената в него сграда – ПИ 11538.501.418.1,находящ се в [населено място], [улица] между Н. Т. Я. и Л. В. Д. при равни квоти – по ½ ид.ч.за всеки от тях. Изложените в молбата твърдения се свеждат до оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се,че от приетата съдебна експертиза в открито заседание във втората фаза на делбата – 10.02.2011 год.се установява,че недвижимият имот допуснат до делба е неподеляем,поради което решението е недопустимо,каквото е и постановеното решение на 28.02.2011 год.,с което е обявен за окончателен проекто-разделителния протокол и са обособени два дяла,за което не са изтекли сроковете за обжалване.Освен това собственици на дворното място са и лица,които не са били участници в делбата. Ответникът по молбата за отмяна – Н. Т. Я., чрез процесуалните си представители адв.П.М. и адв.В.М. в писмения отговор по чл.306 ал.3 ГПК оспорва молбата като недопустима и неоснователна.Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа молбата за отмяна и взе предвид изложеното в нея,намира,че молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: С решението,чиято отмяна се иска,е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот – ПИ 11538.501.418 с площ от 674 кв.м.,ведно с построената в него сграда – ПИ 11538.501.418.1,находящ се в [населено място], [улица] между Н. Т. Я. и Л. В. Д. при равни квоти – по ½ ид.ч.за всеки от тях. Съгласно разпоредбата на чл. 305 т. 1 ГПК срокът за подаване на молба за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК е 3 месеца от деня ,в който е станало известно новото обстоятелство или е могъл да се снабди с него молителя. Макар молителката да се позовава на разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК,нито един от наведените доводи не може да се отнесе към тези отменителни основания.От изложението в нея не може да се направи извод кои са новите обстоятелства и не се представят нови писмени доказателства,които да бъдат преценявани в хипотезата на чл.303 т.1 ГПК.Молбата за отмяна съдържа касационни основания,които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство,уредено от закона като извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни решения въз основа на изчерпателно изброените основания в разпоредбата на чл.303 ГПК. Споровете за материално право се разрешават в исково производство различно от настоящето.Не е налице и основанието по чл.304 ГПК,тъй като молбата е подадена от ненадлежна страна. И тъй като молителката не е конкретизирала някое от основанията ,предвидени в чл.303 ГПК с излагане на конкретни обстоятелства,свързани със съответното основание,то в тези случаи срокът по чл. 305 т.1 ГПК започва да тече от момента на влизане в сила на решението по допускане на делбата – 27.03.2008 год./четвъртък/. Молбата за отмяна е подадена на 24.03.2011 г. и е извън законоопределения срок. Срокът е преклузивен и с неговото изтичане се погасява правото на страната да подаде молба за отмяна,за чиято допустимост съдът следи служебно.Подадената след изтичането на преклузивния срок молба за отмяна е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по същество,поради което следва да се остави без разглеждане. При този изход на спора молителя дължи направените разноски от ответника в настоящето производство в размер на 350 лв. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.