Определение № 426 от 09.10.2025 г. на ВКС по н. д. № 706/2025 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК. Образувано е по частен протест (наименуван от подателя – жалба) на прокурор от Апелативна прокуратура – Варна срещу разпореждане № 211/15.07.2025 г., с което на основание чл. 351, ал. 5 от НПК е върнат касационният протест срещу присъда № 5/03.04.2025 г., постановена по ВНОХД № 57/25 г. по описа на Апелативен съд – Варна. В частния протест се излагат съображения, че подаденият касационен протест и допълненията към него удовлетворяват изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК, поради което и оспорваното разпореждане е незаконосъобразно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира за установено следното: С посочената по- горе присъда състав на Апелативен съд- Варна е отменил осъдителната присъда на Окръжен съд – Разград и вместо това признал подсъдимия С. Т. за невинен, че на 05.05.2017 г. е държал археологически обекти (три броя монети), които не са били идентифицирани и регистрирани по съответния ред и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.278, ал. 6 от НК. Срещу въззивната присъда е депозиран бланкетен протест с позоваване на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, в който е заявено, че след изготвяне на мотивите ще се представи допълнително изложение. С разпореждане № 97/10.04.2025 г. съдията –докладчик по въззивното дело разпоредил да се изпрати препис от мотивите към присъдата на Апелативна прокуратура – Варна и указал в 7-дневен срок съдържанието на касационния протест да бъде приведено в съответствие с изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК, като в противен случай протестът ще бъде върнат на основание чл. 351, ал.5, т. 1 от НПК. В този срок на 17.04.2025 г. е постъпило писмено допълнение към протеста. Последвало е изпращане на делото на върховната съдебна инстанция за образуване на производство по глава ХХІІІ от НПК. С разпореждане № 1224/11.06.2025 г. председателят на второ наказателно отделение във ВКС е отказал образуване на касационно производство. В разпореждането е направена констатация, че допълнението към бланкетния протест, постъпило след изготвяне на мотивите към присъдата, не отговаря на изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК, като в неговото съдържание не се съдържат доводи в подкрепа на заявените касационни основания, а формулираните възражения представляват аргументи за необоснованост. На съда е указано да изпълни процедурата по чл. 351 от НПК, давайки отново срок на прокурора да отстрани нередовностите в протеста, като посочи, че при неизпълнение същият подлежи на връщане. След връщане на делото от ВКС, съдията – докладчик е постановил разпореждане № 169/13.06.2025 г., с което указал на прокурора, че в 7-дневен срок от получаване на уведомлението касационният протест следва да се приведе в съответствие с изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК съобразно указанията на ВКС. Посочено е, че при неизпълнение на тези указания протестът ще бъде върнат. Препис от това разпореждане е изпратено на Апелативна прокуратура – Варна, в което са отразени и констатираните от ВКС недостатъци на допълнението към протеста. В указания срок е постъпило на 19.06.2025 г. писмено допълнение. След администриране на касационния протест и допълненията към него и изпращането му на ВКС, с разпореждане № 1447/09.07.2025 г. на председателя на второ наказателно отделение отново е отказано образуване на касационно производство, тъй като новото допълнение към депозирания протест не отговаря на законовите изисквания. Делото е върнато на Апелативен съд – Варна за изпълнение на процедурата по чл. 351 от НПК. С атакуваното сега разпореждане на съдията-докладчик касационният протест, ведно с допълнението към него, е върнат, тъй като не отговарят на изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК и нередовностите в тяхното съдържание не са отстранени в срок. При тези данни по делото разпореждането за връщане на касационния протест е правилно. Неоснователен е доводът, че апелативният съд прибързано и необосновано е приел отсъствие на аргументи в подкрепа на оспорването, съдържащо се в писменото допълнение към касационния протест. Върховната съдебна инстанция е имала повод нееднократно да заяви становището си, че касационната проверка не е служебна, а рамките й се определят от заявените от обжалващите страни касационни основания и подкрепящите ги данни. С оглед на това сезиращите процесуални документи (протест/жалба) следва да бъдат надлежно обосновани както по отношение на основанието, на което се оспорва съдебния акт, така и относно данните, които подкрепят изразеното несъгласие с него. В случая това съдържание отсъства както от първо подаденото допълнение, така и от второто такова, поради което те не могат да изпълнят сезиращата си функция. Държавният обвинител не е изпълнил указанията на администриращия съд да приведе протеста в съответствие с изискванията на закона в дадения му 7-дневен срок. Пропуските и несъответствията в съдържанието на първото допълнение към протеста, които е следвало да бъдат отстранени, за да се приеме, че той е редовен, са били ясно и точно посочени от съдията –докладчик в постановеното разпореждане № 169/13.06.2025 г.. Писменото допълнение, заведено с вх. № 4609/19.06.2025 г., по същество преповтаря изцяло изложението на депозираното на 17.04.2025 г. допълнение, а добавянето на твърдение за „липса на мотиви“ е неконкретизирано и не представлява отстраняване на недостатъците в съдържанието на сезиращия документ, което обстоятелство е констатирано и от председателя на отделение във ВКС в цитираното по- горе разпореждане № 1447/09.07.2025 г. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение