Определение № 142 от 23.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2295/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от адв. Д. Д., срещу решение № 59 от 08.07.2022г. по в.т.д. № 77/2022г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 8 от 17.03.2022г. по т.д. № 79/2020г. на Окръжен съд – Сливен в осъдителната му част, с която касаторът [община] е осъден да заплати на „Билдинг – ТД” ЕООД сумата 192 361,48 лева с ДДС, от която 164 183,69 лева с ДДС – възнаграждение за изпълнени СМР по договор от 13.06.2019г., и 28 177,79 лева с ДДС – стойността на извършени допълнителни СМР по същия договор, включващи разбиване на бетон, натоварване на транспорт; транспорт на строителни отпадъци до депо 15км; подравняване, изглаждане и ръчно трамбоване на земното легло преди полагане на трошено-каменна настилка; фугиране на тротоарни настилки с пясък и уплътняване с виброплоча, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 26.10.2020г. до окончателното изплащане, както и 13 313,06 лева - разноски по делото, като е отхвърлено възражението за прихващане на касатора със сумата 45 178,38 лева с ДДС, представляваща стойността на разходите за цялостно пренареждане на тротоарната настилка. Касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил възражението му за нередовност на исковата молба, останала неотстранена, изразяваща се в липса на посочени по вид и количество СМР, които се твърди да са извършени, тяхната стойност по пера и датата на извършването им. Сочи, че въззивният съд не е обсъдил и възражението му за наличие на пълно неизпълнение на договора от страна на изпълнителя, обусловило упражняване на правата му по чл.265, ал.1 ЗЗД. Излага и оплакване за необсъждане на довода му за допуснато от първоинсатнционния съд нарушение на съдопроизводствените правила поради недопускане на повторна експертиза за остойностяване на ремонта на некачествените СМР с оглед определяне размера на вземането по възражението за прихващане. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът релевира наличие на основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следния процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС: „Длъжен ли е второинстанционният съд в мотивите на въззивното решение да разгледа всички наведени от страната доводи, аргументи и възражения и съответно да се обоснове защо отхвърля същите и съответно, ако не е сторил това, дали решението е постановено при процесуални нарушения?” Касаторът твърди, че като не е обсъдил направените във въззивната жалба възражения, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 15 от 30.01.2014г. по гр.д. № 4604/2014г. на ВКС, IV г.о., решение № 228 от 01.10.2014г. по гр.д. № 1060/2014Г. на ВКС, I г.о., решение № 166 от 15.07.2013г. по гр.д.№ 1285/2012г. на ВКС, III г.о. Касаторът поддържа, че е налице и основанието на чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване за проверка на допустимостта на обжалваното въззивно решение с оглед изложените доводи. Ответникът „Билдинг - ТД” ЕООД, представляван от адв. Е. Х., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по възраженията за нередовност на исковата молба и за неизпълнение на сключения договор, като ги е намерил за неоснователни. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд е извършил служебна проверка на първоинстанционното решение и е приел, че е валидно и допустимо. Намерил е за неоснователно оплакването, че решението е постановено по нередовна искова молба, несъдържаща твърдения за конкретните СМР, които ищецът претендира да е извършил. Посочил е, че фактическите основания на исканията на ищеца са ясни: ищецът твърди, че е изпълнил СМР, описани в протокол № 1 от 05.05.2020 г. и в протокол № 2 за допълнително възникнали и изпълнени СМР, като е без значение за допустимостта на решението наличието или липсата на посочена банкова сметка, по която ответникът би могъл да плати задължението си, тъй като това не е основание за даване на указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване на нередовност, нито за връщане на исковата молба при неизпълнение съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК. Въззивният съд е намерил, че по същество обжалваното решение е правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите му, като в допълнение е изложил съображения по конкретните оплаквания във въззивната жалба. Приел е за неоснователно оплакването на въззивника, че окръжният съд не обсъдил в решението си договора между страните и съдържащите се в него уговорки, в резултат на което не е стигнал до извод, че е налице “пълно неизпълнение“ на договорните задължения от страна на изпълнителя по смисъла на чл. 30, т. 1 от договора в хипотезата на некачествено изпълнение. Изложил е съображения, че макар да заявява пълно неизпълнение, всъщност възложителят не оспорва, че изпълнителят е престирал СМР, но възразява, че не му дължи претендираното възнаграждение заради констатирани недостатъци, пропуски и нарушения на технологията на изпълнение, като извършените дейности не съответствали на техническото задание. Приел е, че между страните е сключен на 13.06.2019г. договор, с който възложителят [община] е възложил, а изпълнителят „Билдинг - ТД” ЕООД е приел да изпълни с осигурени от него и одобрени от възложителя материали, техническо оборудване и организация на строителството обществена поръчка с предмет: Избор на изпълнител за изпълнение на строителни и монтажни работи за обект “Основен ремонт на тротоарни настилки на територията на [община]” по пет обособени позиции, като е обсъдил и посочения в договора обхват на обособена позиция 2. Взел е предвид, че договорът е сключен със срок до 10.12.2020г., а стойността на СМР е до 500 000 лева, като в чл. 4 е уговорено, че характерът, обемът на видовете СМР и прогнозните количества ще се възлагат от възложителя с възлагателно писмо, придружено с технически/технологичен проект и/или техническо задание и/или количествени сметки и/или схема на ремонтните площи с подробни (сборни) ведомости. Посочил е, че количеството и качеството се приемат от представители на възложителя въз основа на действително измерени и проверени на място количествени показатели и представени сертификати и декларации за съответствие. Въззивният съд е приел, че с възлагателно писмо изх. № 4704-2640 от 08.08.2019 г. [община] е възложила на изпълнителя СМР по предварително уточнените участъци от тротоарни настилки съгласно приложената количествена сметка с указан срок за изпълнение, като страните спорят относно обема на изпълненото и съответствието му с възложеното. Обсъдил е и заключенията на извършените две съдебно технически експертизи, като е приел, че и двете са изпълнени от компетентни вещи лица, в чиито образование, професионална подготовка, квалификация и добросъвестност няма съмнения, и че между заключенията им няма съществени противоречия и те дават обосновани, логични, ясни отговори на поставените им въпроси. Въззивният съд е кредитирал и двете заключения по въпросите, свързани с изпълнените СМР и качеството им, в които експертите са установили, че възложените на изпълнителя СМР по протокол № 1 (основни СМР) и протокол № 2 (допълнителни СМР) са изпълнени; действителната стойност на изпълнените СМР по протокол № 1 е 164 217,66 лева; разликата между отчетените от изпълнителя количества СМР по протокол № 1 и подробната ведомост и количествата, коригирани от инвеститора, е 318,20 лева без ДДС; СМР по протокол № 2 не са били заложени в предварителната сметка, а са били необходими, като стойността им не надвишава общата стойност на СМР по обществената поръчка. Посочил е, че и двете вещи лица обосновават виждането за липса на некачествено изпълнени СМР, и е намерил претенциите на възложителя за такива некачествени работи за неоснователни. Изтъкнал е, че вещото лице С. подробно и обосновано е обяснила, че разширителни фуги с цименто-пясъчен разтвор са ненужни технически; че всички кръстовища с тактилни плочи са изпълнени в съответствие с изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г.; че е невъзможно надлъжната фуга при бордюрите да остане права, след като се следва конфигурацията на бордюра. Взел е предвид, че според констатациите на вещото лице С. има само едно място, на което може да се нареди един ред от 4 тактилни плочи, за да се намали разстоянието до кръстовището, като за отстраняване на тази неточност е необходима сумата 33,97 лева с вкл. ДДС за демонтаж на съществуващите плочи 0,64 кв.м. и доставка и монтаж тактилни плочи 0,64 кв.м. Съобразил е, че според вещото лице М. тротоарната настилка след една година използване и натоварване е в добро състояние, годна за целите, за които е предназначена, без изкъртени, отлепени и повдигнати бордюри и тротоарни плочи. С оглед обсъдените доказателства въззивният съд е достигнал до извод, че няма никакви основания за извод за наличие на “пълно неизпълнение” на договора. Намерил е, че възложените СМР са изпълнени с минимално отклонение от качествените стандарти и нормативните изисквания по отношение на 0,64 кв.м. настилка от тактилни плочи, като е минимална и разликата между отчетените и изпълнените СМР, и отклонението от поръчката не е толкова съществено, че да прави работата негодна за нейното договорно или обикновено предназначение и да дава право на поръчващия съгласно чл. 265, ал. 2 ГПК да развали договора. Приел е, че допълнителните СМР по протокол № 2 са били необходими и са изпълнени. Поради това е достигнал до извод, че на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД ответникът - възложител дължи възнаграждение за изпълнената от ищеца работа и претенциите са основателни за сумата 164 183,69 лева за основните СМР по протокол № 1 – след прилагане на правилото на чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за намаляване на възнаграждението със сумата 33,97 лева, и за сумата 28 177,79 лева за допълнителните СМР по протокол № 2. Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, отнасящ се до задължението на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните и да изложи мотиви във връзка с тях, е релевантен. По този въпрос е формирана постоянна практика, обективирана в служебно известните на настоящия състав Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/201 Зг. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 1 11/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и посочените от касатора решения. Прието е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК. В настоящия случай въпросът е поставен във връзка с твърдението на касатора, че въззивният съд не е обсъдил следните негови оплаквания, направени във въззивната жалба: за нередовност на исковата молба, останала неотстранена, изразяваща се в липса на посочени по вид и количество СМР, които се твърди да са извършени, тяхната стойност по пера и датата на извършването им; за наличие на пълно неизпълнение на договора от страна на изпълнителя, поради което и касаторът като възложител е упражнил правата си по чл.265, ал.1 ЗЗД; за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила поради недопускане на повторна експертиза за остойностяване на ремонта на некачествените СМР. Противно на тези твърдения на касатора, въззивният съд е обсъдил довода за нередовност на исковата молба и е изложил съображения за неговата неоснователност. Изложил е мотиви и по възражението за неизпълнение на договора от страна на изпълнителя, като след обсъждане на събраните по делото доказателства е приел, че не е налице “пълно неизпълнение” на договора, а възложените СМР са изпълнени с минимално отклонение от качествените стандарти и нормативните изисквания по отношение на 0,64 кв.м. настилка от тактилни плочи и отклонението от поръчката не е толкова съществено, че да прави работата негодна за нейното договорно или обикновено предназначение и да дава право на поръчващия съгласно чл. 265, ал. 2 ГПК да развали договора. Макар да не е изложил изрични мотиви във връзка с довода за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение поради недопускане на нова експертиза за остойностяване на твърдените некачествено извършени СМР, въззивният съд е обсъдил процесуалните действия на въззивника по оспорване на изготвените заключения и е изтъкнал, че и двете експертизи са изпълнени от компетентни вещи лица, в чиито образование, професионална подготовка, квалификация и добросъвестност няма съмнения, че между заключенията на двете експертизи няма съществени противоречия и те дават обосновани, логични, ясни отговори на поставените им въпроси, поради което ги е кредитирал напълно. По този начин по същество въззивният съд е приел, че липсва основание за допускане на нова експертиза, и в този смисъл се е произнесъл по наведеното във въззивната жалба оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила поради недопускане на нова СТЕ. Несъгласието на касатора с мотивите на въззивния съд представлява оплакване за неправилност на въззивното решение, по което касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на касационното производство. Доколкото доводът за нередовност на исковата молба е относим към допустимостта на обжалваното въззивно решение, за което касационната инстанция следи и служебно, следва да се посочи, че такава нередовност не е налице. В исковата молба и допълнителната искова молба ясно е посочено, че се претендира заплащане на възнаграждение в размер на 164 599,50 лева, представляващи възнаграждение за извършени в изпълнение на сключения между страните договор СМР за обект – позиция 2, описани в Протокол № 1 и подробна ведомост към нея, представени с исковата молба, както и на стойността на допълнително извършени СМР в размер на 28 177,79 лева, описани в Протокол № 2 и подробно посочени в допълнителната искова молба. Поради това исковата молба отговаря на изискването на чл.127, ал.1, т. 3 и т.4 ГПК, тъй като са ясно очертани обстоятелствата, на които се основават исковете, както и е формулирано искането към съда. Липсата на посочване в изпълнение на изискването на чл.127, ал.4 ГПК на банкова сметка в исковата молба по аргумент от чл.129, ал. 2 и ал. 3 ГПК не обосновава нейна нередовност и задължение за даване на указания за отстраняване на такава. Поради това не е налице вероятност обжалваното решение да е недопустимо и искането за допускане на касационен контрол на основание чл.280, ал.2 ГПК е неоснователно. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение. При този изход на делото на касатора разноски не следва да се присъждат. На ответника следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение