Определение № 50027 от 16.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 453/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, [населено място] против решение № 141 от 08.12.2021 г. по гр. дело № 1311/2021 г. на Старозагорски окръжен съд. Ответниците по касация – Н. П. З. и А. Н. З. са на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. С оглед разпоредбата на чл.113 ГПК правно необосновано е възражението им за недопустимост на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – юрк. Б. М. е поддържал основания по чл.280, ал.1,ал.1, т.1 и 3 ГПК.Поставил е въпросите –1/ „ Следва ли при определяне справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък, съдът да отчита като критерий и конкретните икономически параметри от загубата на дадена личност като размера на неговите доходи приживе, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее…“ 2/ „ Допустимо ли е при безспорно доказано по делото нарушаване на правилата за движение по пътищата изразяващо се в изискванията на 137а-137дот ЗДвП от страна на загиналия, съдът да не отчете онези вреди които са в причинна връзка с неговото поведение.“3/ „Допустимо ли е при безспорно доказано по делото нарушаване на правилата, уредени в чл.125,ал.3 от СК от страна на родителите на починалия, а именно Господин И. Г. и Н. А. Г., съдът да не отчете онези вреди, които са в причинна връзка с тяхното поведение“, 4/“От кой момент застрахователят по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите отговаря за лихва за забава… ако застрахователния договор е сключен преди 01.01.2016г., а ПТП е настъпило при действието на новия КЗ и съответно застрахователната претенция е предявена директно пред съда“. 5/ „ Обвързан ли е съдът от установените лимити на отговорност в КЗ до 5000лв. на човек за по-широк кръг от роднини…“ Страната е разгледала оплакванията си за неправилност на решението, с оглед всеки от поставените въпроси, като по част от тях е поддържала противоречие с конкретни решения на ВКС, които са приложени към делото. Накратко е заявено, че са налице и предпоставки по чл.280, ал.1,т.3 ГПК по тези въпроси. В заключение лаконично е посочено, че е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК, поради неотчитане на всички релевантни критерии от страна на съда. Други доводи не са развити. Касаторът, чрез пълномощника си –юрк. Б. М. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правния въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело.С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че първият поставен въпрос, не е обоснован като релевантен.Същият въпрос е неотносим към спора въобще, не само спрямо решаващите изводи на състава, тъй като третира въпроси несъобразени с конкретната фактическа обстановка – пострадалият към момента на ПТП е бил само на осем години, поради което същият е нямал самостоятелни доходи, нито е имал финансов принос към семейството, нито е имал социално положение, което е подлежало на обсъждане, както се посочва в съдържанието на поставения въпрос. Освен това, ищците са и от разширения кръг правоимащи т.е. не са от едно домакинство с пострадалия. В своето решение, въззивният съд подробно е обосновавал материалноправната легитимация на ищците, но касаторът, очевидно, е възприел като правилни тези мотиви, тъй като по отношение на тях не е поставен правен въпрос. Вторият поставен въпрос е неясен, съдържателно въвеждащ твърдение за доказаност на обстоятелство, което не е доказано по спора, поради което също не съответства на критериите на чл.280, ал.1 ГПК. В случая фактически невярно е изложеното, че е доказана причинната връзка между непоставяне на обезопасителни средства от пострадалия и вредата, настъпила в резултат на ПТП. Този извод се налага поради това, че вещото лице, изслушано пред първата инстанция категорично е отхвърлил наличие на причинна връзка между нарушението на родителите на пострадалия / необезопасили детето на задната седалка/ и настъпилото увреждане, причинено от действията на деликвент, който в нарушение правилата на движение е навлязъл в насрещното платно за движение и е причинил ПТП. Изслушаната експертиза, съдържа изрично описание както на получените травми, така и на причината за леталния изход при пострадалия- внук на ищците, като е посочено, че причина за тежките наранявания на починалия е откъсналата се газова бутилка и че при установената скорост на движение в момента на удара, травмите и с и без обезопасителен колан са от такова естество, че са достатъчни за настъпване на леталния изход. Като е формулирал въпрос, основан на фактически неверени твърдения, аксиоматично приети за доказани, касаторът не е установил общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Третият поставен въпрос е фактически, а не правен, тъй като съдържателно е основан на конкретно твърдяни факти по делото и тяхното установяване. Четвъртият поставен въпрос е релевантен. Същият обаче не е обоснован като допълнителен критерий, тъй като изобщо не са развити доводи свързани с такъв критерий, нито е защитено общото начално твърдение за наличие хипотеза по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е сочена практика в обратен, на приетото от въззивния съд, смисъл. В случая, съдът е приел като приложим отменения КЗ, поради това, че застрахователното правоотношение е възникнало при неговото действие / в какъвто смисъл е и константната практика на ВКС/ и съобразно това е определил началния момент на дължимост на лихвата – от ПТП, каквато е именно безпротиворечивата тълкувателна и казуална практика по отменения КЗ. Страната е развила разбирането си за приложение на действащия КЗ, но това становище е ирелевантно към тази фаза на процеса,а тъй като е относимо към правилността на акта, а не към допускането му до касационно обжалване.Или, тъй като не е обоснован допълнителен критерий не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос. Петият поставен въпрос съдържа в себе си няколко въпроса. Извън това, че въззвният съд в мотивите си не е обсъждал понятията лимит на отговорност и застрахователно обезщетение, нито е изследвал това, колко са правоимащите, които следва да бъдат обезщетени / в тази насока липсват както доказателства, така и заявени твърдения/ и как се съотнасят кръговете от близки, които следва да бъдат обезщетени,то тези въпроси/ дори и обсъждани/ не променят крайния извод на съда, съобразил се с доказаните и релевантни факти. Или, след като липсва относимост към решаващите мотиви на състава, то тези въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Извън това, касаторът сам е счел, че разширеният кръг близки на пострадалия са материалноправно активно легитимирани да получат обезщетение, поради което и същият е следвало да постави тези въпроси пред въззивната инстанция, която да ги обсъжда, с оглед размера на обезщетенията, които определя за бабата и дядото на пострадалия. Твърденията, относно получените увреждания на други / извън страните по делото/ пострадали, както и общите разсъждения на страната относно нейните отговори на поставените въпроси са ирелевантни към поддържаното по тези въпроси основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чиято същност е разяснена с тълкувателна практика – т.4 ТР ОСГТК № 1 /01г. Предложените тълкувания на европейско законодателство също са извън контекста на разрешенията дадени от възивния съд и не обосноват извод за императивно наложено наличие на лимит при определяне на обезщетенията от непозволено увреждане по исков ред. Изрично нормата на чл.52 ЗЗД въздига единствено справедливостта като критерий, който е разяснен и с тълкувателна практика. В тази връзка съдът е приложил именно тази норма определяща иска, който разглежда, поради което и разискването върху действащия КЗ и неговите разпоредби, с оглед датата на сключване на застрахователния договор са без правно значение и не могат да обосноват допълнителен критерий, дори и от поставените въпроси да бъде изведен релевантен. Общите разсъждения по основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК са лишени от необходимата конкретика, с оглед изискването на фактическия състав на нормата, предполагащ изрично обосноваване на предпоставки, разяснени с т.4 ТР ОСГТК № 1 /01г. в какъвто смисъл липсват доводи в изложението. Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез лаконично общо оплакване за неправилност на изводите на съда относно размера на обезщетенията. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, очертаните хипотези на очевидна неправилност, които следва да са обосновани като относими към случая, се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. Ответниците по касация са поискали разноски, но са представили единствено списък за разноските/ вероятно изходящ от пълномощника им/ и то без да посочат по кое дело са направени.Липсват доказателства, както за договарянето им по конкретното дело, така и за тяхното заплащане, поради което такива не се присъждат. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение