Определение № 405 от 15.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1664/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на „Ти Ви Ем Ай“ ЕООД, чрез процесуален представител, срещу Разпореждане № 649/ 01.04.2022г. по т.д. № 617/2022г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 с-в, с което е върната подадената от дружеството касационна жалба с вх. № 145/05.01.2022г. срещу постановеното по делото въззивно решение № 618/12.10.2021г. В частната жалба се излагат подробни доводи за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение, въз основа на които се претендира неговата отмяна. Сочи се, че дружеството – частен жалбоподател не е било уведомено надлежно по предвидения в ГПК ред за указанията на съда по редовността на касационната жалба, тъй като не са били налице предпоставките за приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК относно връчването. Сочи, че на фирмения адрес е имало лице за контакт. Ответникът по касационната жалба - „Вип Секюрити“ЕООД не е депозирал отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че в указания седмодневен срок от получаване на съобщението, касаторът не е изпълнил дадените му с Разпореждане № 21/06.01.2022г. указания по редовността на касационната жалба, получено на 16.03.2022г., като за връчването му е приложена разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК. Обжалваното определение е правилно. Неоснователно е оплакването на частния касатор за незаконосъобразно прилагане от въззивния съд на разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК. Видно от удостоверяването на гърба на съобщение от 07.01.2022г. до „Ти Ви Ем Ай“ ЕООД за връчване препис от Разпореждане № 21/06.01.2022г., с което подадената от дружеството касационна жалба е оставена без движение от състава на Апелативния съд, на 14.03.2022г. връчителят е посетил вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на седалище и управление на дружеството – [населено място], бул.“Черни връх“ № 65а, като е отбелязал, че сградата е съборена, извършват се строителни дейности и че не е известен нов адрес на фирмата. Така оформеното от длъжностното лице по призоваването съобщение, доколкото съставлява удостоверяване, извършено в кръга на службата му, по установените форма и ред, съставлява официален свидетелстващ документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила относно изявленията за извършените от него и пред него действия, включително тези по призоваването. Освен това, в частната жалба касаторът не изразява несъгласие с констатацията, че съществувалата на последния вписан адрес на търговското дружество сграда, е била съборена. Мястото на връчване е уредено в чл.50 ГПК като последният посочен в регистъра адрес, като в чл.45 ГПК е установено правилото за връчване на съобщенията лично на адресата – лицата които представляват дружеството по закон /чл.30 от ГПК/ и по изключение и на трети лица /работници или служители/, когато те се намират на адреса на управление на търговеца и се съгласят да получат съобщението. Ясно в чл.50,ал.3 ГПК е разписано, че връчването се осъществява в канцелариите на търговеца или юридическото лице, каквито или каквото работно помещение при съборена сграда няма как да съществува. Към такова не може да се приравни сочената в касационната частна жалба портална кабина на входа на УПИ, което да вмени задължение на длъжностното лице по призоваване да установява дали има означения с фирмата на търговеца, има ли сграда или помещения, в които пребивава търговецът и др. посочени от частния касатор, позовавайки се на практика на ВКС, релевантна за различни от настоящия казус факти. При категоричен извод, че на посочения адрес, за който няма спор, че е вписаният към момента на процесното връчване адрес на дружеството, последното обективно не е разполагало с канцелария, правилно въззивният съд е приложил законовата фикция на чл. 50, ал. 2 ГПК, и след изтичане на указания едноседмичен срок от деня, следващ връчването, е върнал касационната жалба поради неизпълнение на указанията по редовността й. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение