Определение № 2655 от 06.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 403/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 407, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба на Ч. Тончев, подадена чрез адв. С. Миланова със съд. адрес гр. София [улица], срещу отказ за издаване на изпълнителен лист от 14.09.2023 г./стр.198 от първоинстанционното решение/, постановено по адм. д. № 9706/2022 г. на Административен съд – София град. Искането е за отмяна относно разпореденото с резолюцията издаване на изпълнителен лист едва след влизане на сила на цялото решение. Ответникът по частната жалба не взема становище. Върховният административен съд, осмо отделение в настоящия тричленен състав намира, че частната жалба е допустима, а разгледана по същество съобрази следното: С Решение № 4479 от 05.07.2023 г., постановено по адм. д. № 9706/2022 г. по описа на Административен съд – София град, съдът е отменил ревизионен акт (РА) № Р – 2222 – 10170 - 03906 – 091 – 001 от 31.03.2020 г., издаден от органи по приходите – ръководител на ревизията, частично потвърден с решение № 1550 от 28.09.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП“ относно установените данъчни задължения за 2013 г. за сумата над 2 251, 07 лв. – главница и над 1 352, 81 лв. – лихва, отхвърлил е жалбата на Ч. Тончев, [ЕГН] срещу ревизионен акт № Р – 2222 – 10170 - 03906 – 091 – 001 от 31.03.2020 г., издаден органи по приходите – ръководител на ревизията, в потвърдената част с решение № 1550 от 28.09.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП“, в частта за 2014 г., с която са установени данъчни задължения в размер на 2 404,68 лв. – главница и 1 200,83 лв. – лихва. Със същото решение АССГ е осъдил Ч. Тончев, [ЕГН] да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 021, 00 (хиляда двадесет и един) лева. Осъдил е също така Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП да заплати на Ч. Тончев, [ЕГН] сторените съдебно – деловодни разноски в размер на 2 915,00 (две хиляди деветстотин и петнадесет лева) лв. Срещу горецитираното решение на 04.08.2023 г. е постъпила касационна жалба от Ч. Тончев, който обжалва същото в частта му, относно установените данъчни задължения за 2013 г. за сумата на 2 251, 07 лв. – главница и на 1 352, 81 лв, както и в частта за 2014 г., с която са установени данъчни задължения в размер на 2 404,68 лв. – главница и 1 200,83 лв. – лихва. Обжалван е и общия размер на присъдените в полза на Тончев разноски на 2 915,00 лв., както и присъдения размер на деловодните разноски на ответника в размер на 1021 лв. като недоказани. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната /наречена въззивна/ жалба /стр.6 от касационното дело/ са изложени подробни мотиви защо жалбоподателят счита, че размера на присъдените в негова полза разноски и необоснован и подигравателен. Посочил е големия брой доказателства /над 100 стр./, положени усилия и действия, обемиста и с висока сложност съдебно - счетоводна експертиза и др. Със заявление от 21.08.2023 г. и от 12.09.23 г. Ч. Тончев е поискал издаване на изпълнителен лист за присъдените в негова полза разноски в размер на 2 915,00 лева. С резолюция от 14.09.2023 г. АССГ се е разпоредил „ИЛ да се връчи и издаде след влизане в сила на цялото решение.“ При изложената по-горе фактическа обстановка следва да бъде прието, че към датата на издаване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист е налице влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл. 404, ал. 1 от ГПК, служещо като годно основание за издаване изпълнителен лист. В същото време изложените подробни доводи, посочени по – горе/ от касационната жалба на жалбоподателя /наречена въззивна/, с които се обосновава недоволство от определения размер на разноските и се претендира присъждане на разлика допълнително от 6 033,42 лв., представлява по своята същност искане за изменение на решението в частта за разноските. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Компетентен да се произнесе по искането е съдът, разгледал спорния предмет по делото. Поради това, искането на Ч. Тончев за изменение в частта на разноските следва да се изпрати за произнасяне на административния съд, постановил решението, след което делото да бъде върнато на Върховния административен съд за разглеждането на касационната жалба на Ч. Тончев срещу невлязлата част от решението на АССГ. Предвид изложеното Върховният административен съд, осмо отделение