Определение № 610 от 26.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 3062/2013 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца Н. Г. Н. срещу Определението от 30.04.2013г. по въззивно частно търговско дело № 93/2013г. на Апелативен съд Велико Т., с което в производство по чл.250 ГПК е допълнено Определение № 60 от 26.03.3013г. по същото дело и е потвърдено Определение № 3 от 02.01.2013г. по т.д.№ 67/2012г. на Ловешки ОС, с което производството по делото е прекратено като образувано по недопустим иск. Въззивният съд е посочил, че с исковата си молба ищецът е твърдял, че при провеждането на 19.10.2012г. на Общо събрание на кооператорите на „И”, [населено място] извор са допуснати нарушения при свикването и провеждането на събранието, взетите решения са незаконни, което е довело до вписване на несъществуващи обстоятелства относно избора на председател, Управителен съвет и контролен съвет на кооперацията и заявеният петитум е за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства и „отмяна” на вписването. Апелативният съд е потвърдил извода на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 29,ал.1 ЗТР по съображения, че фактическото основание на което ищецът се позовава е порок при организирането и провеждането на Общото събрание на кооператорите и приети незаконосъобразни решения, защитата срещу които е по реда на чл.58, ал.1 ЗК чрез предявяване на конститутивния иск за отмяната им, като установителният иск за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство при така заявените твърдения, е недопустим. В частната касационна жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. В изложението към частната касационна жалба при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК като правен въпрос е посочен: след като едно лице има право на иск по чл.58,ал.1 ЗК и едновременно от това правен интерес от предявяване на иск по чл.29,ал.1 ЗТР, първата възможност изключва, или ограничава втората и „какви са основанията за това при положителен отговор”; ако едно лице е пропуснало да защити правата си по реда на чл.58,ал.1 ЗК има ли право да предяви иск по чл.29,ал.1 ЗТР. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275,ал.1 ГПК във вр. с чл.275,ал.2 и чл.259,ал.3, изр.второ ГПК, но не е обосновано наличието на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. По поставения от жалбоподателя в изложението към частната касационна жалба процесуално правен въпрос, който следва да се сведе до допустимия ред за защита при твърдения за незаконосъобразно приети решения на ОС на кооперацията, вследствие на нарушаване на закона и устава е налице непротиворечива съдебна практика – когато кооператорът твърди пороци при свикването и провеждането на ОС, защитата му срещу приетите решения е по реда на чл.58,ал.1 ЗК в преклузивния срок по ал.3 на същия текст. Установителният иск по чл.537,ал.2 във вр. с чл.124,ал.1 и чл.29,ал.1 ЗТР в хипотезата на искане за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство е на разположение на страна, която твърди вписване на обстоятелство, което не е възникнало валидно. Незаконосъобразното решение, когато е вписано не представлява вписване на несъществуващо обстоятелство. Редът за защита срещу незаконосъобразните решения на кооперацията не е по чл.29,ал.1 ЗТР. Изводът на въззивния съд за процесуалната недопустимост на иска е изведен от фактическите твърдения за незаконосъобразност на приетите от ОС решения и е съобразен с трайно установената съдебна практика, поради което предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице. Мотивиран от изложеното, ВКС, ТК, Първо т.о.: