Определение № 267 от 07.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 139/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. първо от ГПК. Образувано е по частна жалба на „С” О. в несъстоятелност, гр. Р. ч. синдик адв. Д срещу разпореждане № 158 от 27.01.2009г. по в. ч. т. дело № 485/2008г. на Варненски апелативен съд. С обжалвания съдебен акт е върната частна касационна жалба с вх. № 120/10.01.2009г., подадена от „С” О. в несъстоятелност, гр. Р. срещу определение № 469/04.12.2008г. по в. ч. т. дело № 485/2008г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено /оставено в сила/ определение № 541/25.07.2008г. по гр. д. № 353/2006г. на Разградски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от „С” О. в несъстоятелност, гр. Р. срещу „Б” О., гр. Р. иск. Частният жалбоподател поддържа становище за неправилност на разпореждането поради противоречието му със закона – чл. 650, ал. 5 от ТЗ. Излага доводи, че предявеният иск е за попълване масата на несъстоятелността, поради което държавна такса не се дължи. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да върне частна касационна жалба вх. № 120/10.01.2009г. на „С” О. в несъстоятелност, гр. Р., Варненски апелативен съд е приел, че в предоставения срок не е внесена дължимата държавна такса от 15 лв. По отношение възражението на синдика, че държавна такса не следва да се внася предварително на основание чл. 620, ал. 5 от ТЗ, съдът е изложил съображения, че Разградски районен съд, а впоследствие Разградски окръжен съд не са сезирани с надлежно упражнено право на иск за попълване масата на несъстоятелността. Изводът на Апелативен съд Варна е неправилен. С искова молба вх. № 1579/18.11.2002г., подадена от „С” О., гр. Р. в несъстоятелност ч. синдик Д. П. Д. срещу „Б” О., гр. Р. са изложени твърдения за нищожност на сделката за покупко-продажба на описания недвижим имот поради противоречието й със закона – чл. 345 от ГПК /отм./, тъй като е извършена след вписването на възбрана върху същия имот. Същото основание се поддържа от ищеца и във въззивното производство пред Разградски окръжен съд при първото разглеждане на делото, като е въведено и твърдение за нищожност на сделката поради липсата на нотариален акт за собственост на имота на „С” ООД. Предявеният иск е установителен – за обявяване нищожност на покупко-продажбата на недвижим имот Кравеферма, находяща се в с. М., област Разград, в парцел ****, квартал 81 по плана на селото, извършена с нотариален акт № 1* том 1, рег. № 1* дело № 310/28.02.2000г., поради противоречието й със закона – чл. 345 от ГПК /отм./, тъй като е извършена след вписването на възбрана върху същия имот. Този иск не е оттеглен, нито е направен отказ от него, нито изменение по реда на чл. 116 от ГПК. Искът по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е установителен, доколкото при успешното му провеждане масата на несъстоятелността /имуществото на длъжника/ би се увеличила и възможността за удовлетворяване на кредиторите би нараснала.становяването на имуществото и съхраняването на правата на несъстоятелния длъжник представляват действия, насочени към попълване на масата на несъстоятелността, независимо от това дали резултатът настъпва ч. установителен иск, какъвто е предявен, или ч. осъдителен иск за събиране на претендирано вземане. По изложените съображения настоящият състав на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС намира, че предявеният от дружеството в несъстоятелност ч. синдика иск по чл. 26, ал 1 от ЗЗД е от категорията на исковете за попълване на масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 620, ал. 5 от ТЗ, поради което по същия иск, а следователно и по частните жалби във връзка с него не се дължи предварително внасяне на държавна такса. Разпореждането на Варненски апелативен съд, с което частната касационна жалба на „С” О. в несъстоятелност, гр. Р. с вх. № 120/10.01.2009г. е върната, е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне обратно на Варненски апелативен съд за администриране на частната касационна жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение