Определение № 7096 от 10.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8460/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 АПК. Образувано е по частна жалба на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“, чрез юрк. Стефанова, срещу Определение № 690 от 16.03.2023 г. по адм. дело № 1324/2022 г. на Административен съд – Пловдив, с което на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата му против Заповед № 153/29.04.2022 г. на зам.-кмета на Община Стамболийски за одобряване на работен устройствен план в обхват УПИ II-общ. обсл. дейности, УПИ VII-общ. обсл. дейности, УПИ VIII-общ. обсл. дейности, УПИ IX-общ. обсл. дейности и УПИ X-общ. обсл. дейности, кв. 120 по плана на гр. Стамболийски, на основание чл. 129, ал. 2, чл. 113, ал. 2, чл. 103, ал. 3 и ал. 4, чл. 109, ал. 1, т. 2, чл. 110, ал. 1, т. 4, чл. 8, т. 1 ЗУТ, и производството по делото е прекратено. Зам.-кметът на Община Стамболийски, чрез пълномощниците си адв. Делева и адв. Иванова, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на частната жалба, останалите ответници не изразяват становище. Частната жалба е допустима, но неоснователна. Заповедта за одобряване на работен устройствен план е подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред акт, като кръга на заинтересованите да го оспорят лица е очертан в чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ. Оспорващият се легитимира като титуляр на предоставени права за управление на поземлен имот № 51980.511.2 по кадастралната карта, попадащ в УПИ I-ж.п. терен, кв. 120 по плана на гр. Стамболийски, съгласно Акт за публична държавна собственост № 9027/16.10.2015 г. Хипотезите на непосредствено засягане на съседни имоти от предвижданията на ПУП по чл. 131, ал. 2, т. 2, 3 и 4 ЗУТ – когато се включват в свързано застрояване между тях и имот или имоти от обхвата на плана, допускат се намалени разстояния и се променя предназначението на имота - предмет на плана, са отречени от приетите по делото първоначална и повторна съдебно-технически експертизи. Неоснователно е възражението на държавното предприятие, че имотът му се явява засегнат като имот, предмет на заповедта. Видно от текстовата и графичната част на акта, УПИ I-ж.п. терен не е в обхвата на разработката. Предмет на плана по тази заповед са само УПИ II, УПИ VII, УПИ VIII, УПИ IX и УПИ X. Предвиждането на свързано застрояване между тези имоти и УПИ I-ж.п. терен не обосновава извод за включване на имота в проекта, доколкото отразените в него разрешения за начина на застрояване между имотите са съобразени с регулационния и застроителен план на територията, одобрен със Заповед № 179/15.06.2009 г. на кмета на Община Стамболийски. Неотносим към въпроса за допустимостта да се оспори акта за одобряване на РУП е главният довод в частната жалба, че процедурата е извършена без съгласуване на проекта по реда на Наредба № 58/2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт. Дори да се приеме, че подобно съгласуване е дължимо, то би било елемент от фактическия състав по одобряването на ПУП и затова е свързано с проверката за законосъобразност на заповедта. Тя обаче е обусловена от допустимост на съдебното оспорване, каквато в случая не е налице. При правилността на заключението на административния съд за непринадлежност на оспорващия към категорията на заинтересованите страни по чл. 131 ЗУТ, атакуваното прекратително определение следва да бъде оставено в сила. Искането на зам.-кмета на Община Стамболийски за присъждане на разноски е своевременно, но не е съпроводено от доказателства за реалното извършване на такива в протеклото частно производство. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение