Определение № 1145 от 24.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 552/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Н. П. против въззивно решение № 938 от 06.12.2010 г. по гр. дело № 611/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 15.06.2010 г. по гр. дело № 2591/2009 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя за обявяване за окончателен на предварителен договор от 15.12.1993 год. за покупко-продажба на апартамент № 68, намиращ се в жилищна сграда на блок 1, етаж 15, в[жк], [улица], [населено място], с площ 80,70 кв. м, състоящ се от две стаи, хол, сервизни помещение и мазе. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение и за злоупотреба от страна на обещателя по предварителния договор, който не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Ответникът [фирма] [населено място] обявен в несъстоятелност в писмен отговор поддържа, че изложението не съдържа основания за допускане на касационно обжалване, като са изложени и съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Изложението по чл. 281, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не съдържа правен въпрос от значение за изхода на делото като общо основание за допускане на касационно обжалване. Твърденията за злоупотреба с права от страна на ответника - обещател по предварителния договор почиват на установеното, че отчуждителят вече не е собственик на обещания недвижим имот, същият е обявен в несъстоятелност, постановена е обща възбрана на недвижимите му имоти и е започнало осребряване на имущественото му, като с Постановление за възлагане на недвижим имот, влязло в сила на 10.06.2005 г. (далеч преди предявяването на исковата молба на 08.06.2009г.), жилищната сграда, в която се намира процесния апартамент е възложена на трето лице купувач по праведен търг, с което обещателят е загубил собствеността върху обещания имот, възприето с обжалваното решение като пречка за обявяване на предварителния договор за окончателен - чл. 363 ГПК във вр. с чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Твърденията за злоупотреба с право могат да бъдат предмет на друго производство между страните. Те не подлежат на обсъждане по настоящето дело в настоящето производство. Липсата на правен въпрос обусловил изхода на делото изключва възможността за селекция на касационната жалба съобразно хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. К. съд не може изхождайки от данните по делото сам да изведе правен въпрос, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна и да наруши приетото в ТР № 1/09.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.