Определение № 225 от 29.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 444/2020 г.
ВКСIII гражданско отделение29.07.2020reporting judge Папазова
Ruling
ДОПЪЛВА решение № 46 от 10.06.2020г. по гр.д. № 444 по описа за 2020г. на Върховен касационен съд в частта за разноските. ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, гр.София ,1040, [улица] да заплати на Камарата на частните съдебни изпълнители, гр.София, 1301, [улица], ет.4 сумата от 100лв. /сто лева/, разноски за юрисконсулско възнаграждение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Постъпила е молба с вх.№ 3506 от 17.06.2020г., подадена от представител на Камарата на частните съдебни изпълнители, ответник в приключилото производство по гр.д.№ 444/2020г. с искане за допълване на постановения съдебен акт с присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение. В изпълнение на процедурата по чл.248 ал.2 от ГПК, другите страни са редовно уведомени за направеното искане. Частният съдебен изпълнител, не е изразил становище, а постъпилото писмено становище от министъра на правосъдието е за неоснователност на молбата за разноски. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: Производството по чл.73 от Закона за частния съдебен изпълнител беше образувано по жалба на министъра на правосъдието срещу решение от 5.11.2019г. по д.д. № 20/2018г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, с което е наложено на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ И. Х., рег.№ 878, район на действие ОС Ямбол наказание „глоба” в размер на 500лв. Със свое решение № 46 от 10.06.2020г., съставът на ВКС остави в сила решението на Камарата. По направено в съдебно заседание искане за разноски, съдът не се е произнесъл. Липсата на произнасяне по своевременно направено искане, е основание за допълване на постановения акт. Съгласно чл.78, ал.3, вр.с ал.8 ГПК, ответната страна – юридическо лице има право на присъждане на възнаграждение, когато се е представлявало от юрисконсулт в размер определен от съда по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. В случая, като съобрази вида и характера на производството, постановения акт, както и факта,че същото е решено след провеждане на едно открито съдебно заседание, в което не са ангажирани доказателства, настоящият съдебен състав, намира че съгласно границите посочени в чл.23, ал.1 т.4 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се определи възнаграждение в среден размер от 100лв. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение
Cited provisions
5- чл. 248, ал. 2 ГПК
- чл. 23, ал. 1, т. 4
- чл. 37
- чл. 73
- чл. 78, ал. 3