Определение № 13077 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11970/2023 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частната жалба на М. Наджм, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в[населено място], чрез адв. Иванова срещу Протоколно определение, постановено на 06.10.2023 г., по адм. дело № 3544/2023 г. по описа на Административен съд – София град, тричленен състав, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу Решение № 927/14.02.2023г. по адм.д. № 1354/2022г. по описа на АССГ и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение и иска отмяната му. В представен писмен отговор насрещната страна, ГД „Изпълнение на наказанията“ Затвора-[населено място], оспорва подадената частна жалба и твърди неоснователност на същата, съответно –правилност на обжалваното прекратително определение. Върховният административен съд намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното в настоящото производство протоколно определение от 06.10.2023 г. по адм. д. № 3544/2023 г. по описа на Административен съд- София град, тричленният състав на съда е приел, че са налице основанията за оставяне на жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, тъй като обжалваното с нея Решение № 927/14.02.2023г. по адм.д. № № 1354/2022г. по описа на АССГ е окончателно съгласно разпоредбата на параграф 4б, ал.1 и ал.2 от ДР на ЗИНЗС/ ДВ бр.105 от 2020г./. Обжалваното протоколно определение от 06.10.2023г. е правилно. Обосновано тричленният състав на АССГ в производството по администриране на касационната жалба е констатирал, че същата е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на по-нататъшен съдебен контрол и правилно е оставил жалбата без разглеждане. Правилно съдът е приложил разпоредбата на § 4б, ал.1 ДР от ЗИНЗС, която е специална по отношение на общите норми на АПК във връзка с допустимостта на касационното оспорване, с оглед вида на оспореното решение. Законодателят е дал възможност за оспорване на постановения от органът на затворническата администрация административен акт пред АССГ едноинстанционно и не е позволил производството да се развие по пътя на касационното обжалване. По горните съображения АССГ, тричленен състав правилно е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение