Определение № 10447 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8596/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. В. В., от гр. София, срещу определение № 4667 от 08.05.2024 г., постановено по адм. дело № 7893/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Твърди се неговата нищожност, евентуално неправилност и се иска отмяната му. Частната жалба е бланкетна, но независимо от това се дължи разглеждането й. Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 70 лева по касационната му жалба срещу решение № 61 от 04.01.2024 г. постановено по адм. дело № 7893/2023 г. по описа на Административен съд София-град. За да постанови този резултат съдът е приел, че към молбата за освобождаване от държавна такса частният жалбоподател не е приложил декларация за семейно и имотно състояние, както и е взел предвид служебно известни по множество други дела факти за финансови възможности на В.. Изводите за последното са изведени от поведението на частния жалбоподател по други административни дела, които се разглеждат или са били разглеждани от АССГ. Не е направена и приложена справка за делата, по които В. е жалбоподател, както и не са изпълнени процесуални задължения да се укаже какви действия следва да извърши и какви обстоятелства следва да докаже жалбоподателят във връзка с направеното искане за освобождаване от държавна такса и производното в молбата му от 07.05.2024 г. искане за предоставяне на правна помощ по ЗПП от служебно назначен адвокат. Определението е валидно и допустимо но неправилно. Задължението за внасяне на държавна такса в размер на 70 лв. за подадена частна жалба произтича от нормата на чл. 227а, ал. 1 АПК и е условие за нейната редовност съгласно разпоредбата на чл. 213, т. 3 АПК, която изисква към подадената жалба да бъде приложен документ за платена държавна такса, ако такава се дължи или молба по чл. 227а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 227а, ал. 2, т. 1 - 7 АПК, държавна такса по производството не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса съдът вземат предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други относими обстоятелства. Непредставянето на доказателства за установяване на тези обстоятелства основава нередовност на подаденото искане, която може да бъде отстранена от подалото го лице. В случая неправилно искането за освобождаване от внасяне на държавна такса е оставено без уважение поради липса на доказателства, без съдът да изпълни задълженията си да даде указания, че страната не сочи доказателства за обстоятелствата по чл. 227а, ал. 2 АПК. Неправилно административният съд се е позовал на служебно известни му факти по други дела за платени от жалбоподателя държавни такси, а оттам и да се приеме за безспорно, но не и формално установено финансовото състояние и следващите от това такива възможности. Представени по други дела доказателства не съставляват служебно известни факти по смисъла на чл. 155 ГПК. Отделно от това общоизвестните факти, както и тези, които са служебно известни на съда, за да се приеме, че не подлежат на доказване като такива, съгласно чл. 155 ГПК, следва да бъдат съобщени на страните от съда, че ги смята за такива. На основание чл. 155 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, не подлежат на доказване общоизвестните факти и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните. Съдът е длъжен по отношение на известните му факти, явно поради множеството заведени в АССГ дела от частния жалбоподател да извърши служебна справка и уведоми страните за констатациите си от тях, но наред с това да даде указания да се представят доказателствата, изискуеми по чл. 227а, ал. 2 от АПК относими към датата на направеното искане за освобождаване от заплащане на държавна такса по касационната жалба. По отношение на обжалваното определение на административния съд, в частта, с която е откзано предоставяне на правна помощ, настоящият съдебен състав споделя изводите в обжалваното определение. Обстоятелствата, подлежащи на преценка при постъпила молба за предоставяне на правна помощ са лицето да е в невъзможност да си осигури адвокатска защита поради липса на средства за заплащане на хонорар на адвоката и интересите на правосъдието да изискват това, което следва от разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗПрП, както и предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗПрП да е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за такава- чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗПрП. Само наличието на тези кумулативно предвидени законови предпоставки са условие за уважаване на искането. Съгласно чл. 23, ал. 2 ЗПП системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Разпоредбата въвежда като задължителна предпоставка за предоставяне на правна помощ по административно дело, интересите на правосъдието. В случая се касае за административен процес, в който съгласно чл. 9 от АПК е приложим принципа на служебното начало, поради което задължение на съда е служебно да провери на всички основания законосъобразността на оспорения акт. Предвид горното обоснован крайният извод на първоинстанционния съд, че интересите на правосъдието не налагат предоставянето на правна помощ на В., се подкрепя от настоящата инстанция. В случая изводът за неоснователност на молбата е направен след анализ на конкретните факти, имащи значение при преценката за наличие на условията за уважаване молбата за предоставяне на правна помощ. Определението на административният съд в тази част е правилно и следва да се остави в сила. При така изложените съображения обжалваното определение, в частта за освобождаване от държавна такса като неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на закона следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част. Първостепенният съд следва да събере всички относими доказателства за извършване на проверка има ли основание за освобождаване на Н. В. В. от задължението за заплащане на съдебни такси по касационно обжалване на съдебния акт, както по реда на чл. 227а, ал. 2 от АПК така и по р. ІІ „Освобождаване от държавни такси“ от Закона за държавните такси. Първоинстанционният съд следва да изпълни и процесуалното си задължение по чл. 213а, ал. 1 от АПК по проверка за редовност и допустимост на касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,