Определение № 45 от 02.02.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Б. Г. против разпореждане № 1897/09.11.2009г. по гр.д. № 548/2009г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е върната подадената от него касационна жалба № 3683//06.11.2009г. като просрочена. Навежда се оплакване от жалбоподателя за неправилност на определението, защото според него едномесечния срок следва да се брои от деня, когато съпругата му е предала съобщението за изготвяне на решението, а не от деня, когато тя го е получила. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.. За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е констатирал, че съобщението за изготвяне на възивното решение е връчено на съпругата на жалбоподателя на 02.10.2009г. Той е подал по пощата касационна жалба с изходящо клеймо от 03.11.2009г. – понеделник присъствен ден. Определението е правилно. Съгласно чл. 46, ал.6 от ГПК, с получаване на призовката от друго лице, тя се счита получена от адресата. Затова и от момента на връчване на другото лице започва да тече и срока за адресата. Ако другото лице не е предало призовката, може да се иска възстановяване на срока, но касаторът изрично признава, че призовката му е предадена на другия ден. Тъй като изходящото пощенско клеймо е от дата след изтичане на преклузивния месечен срок, е неприложима нормата на чл. 62, ал.2 от ГПК.. Затова изводът на въззивния съд че касационната жалба е просрочена е обоснован и законосъобразен, поради което постановеното от него разпореждане следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение