Определение № 1045 от 30.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12264/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. Тодорова, чрез процесуалния й представител адв. С. Кънев, срещу Определение № 1113 от 26.10.2023 г., постановено по адм. дело № 510/2023 г. по описа на Административен съд – Русе. Ответникът – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Бяла, в представено писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след като извърши служебна проверка по допустимостта на частната жалба, намира, че същата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна, но по различни от изложените в първоинстанционния акт съображения. С обжалваното определение Административен съд – Русе е оставил без уважение молба по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, подадена от А. Тодорова за присъждане на разноски в размер на 1 200 лева, като е приел, че при прекратяване на производството по делото в хипотезата на чл. 159, т.4 от АПК, такива не се следват. Присъждането на разноски в производство по оспорване на административни актове е регламентирано в нормата на чл. 143 от АПК, в която не е предвидено в полза на оспорващ, за който е доказано, че липсва правен интерес от оспорването, да се присъдят извършените от него разноски. Законодателят е предвидил изчерпателно в чл.143, ал. 2 - 4 от АПК случаите, в които при прекратяване на делото поради недопустимост на жалбата, страна в производството има право на съдебни разноски, а именно: при оттегляне на оспорения административен акт и при оттегляне на жалбата срещу административния акт. В конкретния случай неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че прекратяването не е осъществено на някое от посочените основания и поради това жалбоподателката няма право на разноски. Съдът неправилно е приел хипотезата на чл. 159, т.4 от АПК, за да прекрати производството по делото. От писмения отговор на ответника ДПС Бяла се установява и е безспорно обстоятелството, че в хода на производството по делото детето М. е предадено на бащата на 15.09.2023г. и административният орган /ДПС Бяла/ е оттеглил издадената Заповед № ЗД/Д-Р-Б-095/02.09.2023г., предмет на оспорване пред АС – Русе. Предвид това интересът на жалбоподателката А. Тодорова /сега частен жалбоподател/ от оспорването на заповедта действително е отпаднал, но към момента на подаване на жалбата е бил налице. Отпадналият интерес се дължи на оттегляне на административния акт от издалия го орган и това релевантно обстоятелство е следвало да бъде съобразено от съда, но това не е сторено. Не е налице изначална липса на правен интерес от оспорването, а отпаднал такъв поради оттегляне на акта, поради което прекратяването на производството пред АС – Русе е следвало да бъде на основание чл. 159, т.3 вр. т.4 от АПК, при което на оспорващия се дължат разноски, ако такива са направени /в хипотезата на ал.2 на чл.143 от АПК/. В случая обаче искането на Тодорова за присъждане на адвокатско възнаграждение е неоснователно, поради липса на доказателства за договорено и заплатено такова. Пред първата инстанция няма представен договор за правна защита, който да установява наличието на уговорено възнаграждение за процесуално представителство от адв. П. Христова и заплащане на такова, а в пълномощното на л. 250 от делото пред АС-Русе не е посочено осъществяване на безплатна правна защита по чл.138 от ЗАдв. Ето защо, в хипотезата на липса на доказателства за направени разноски по делото, на жалбоподателката правилно не са присъдени такива. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно /по различни от визираните в него мотиви/ следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение