Определение № 52 от 25.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 600/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. К. Б., Д. А. Т., А. Д. Т., „ Здравец 69“ООД и „Гепард Груп“ ООД, чрез пълномощника им – адв. В. К. против решение № 389 от 16.12.2019 г. по гр.д. № 528/2019г. на Пловдивски апелативен съд Ответникът по касация- „Райфайзенбанк“/България/“ЕАД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. Д И. е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,касаторите, чрез пълномощника си –адв. В. К. са проследили развитието на спора, като отново са разгледали възраженията си против исковете. Заявили са още недопустимост на съдебният акт, поради постановяване на въззивното решение по подадена извън срока въззивна жалба. Направено е оплакване, че възивният съд не е изложил мотиви по допустимостта на сезирането си. Развити са и кратки оплаквания, че решаващият състав не е обсъдил техните възражения, а доколкото ги е обсъдил мотивите били неясни и непълни, поради това, че съдът не е разгледал подробно посочените от него предпоставки за запазване на правата на кредитора и спрямо поръчителите. Така е направен извод, че съдържанието на мотивите на въззивното решение давали на страната основание да счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се е произнесъл „ отрицателно в противоречие с дългогодишната практика. “ Изброени са съдебни актове. Страната е изложила оплакване и за неправилност на приетото, че след като вземането е предявено в производството по несъстоятелност на длъжника, то е налице и втората предпоставка по чл.147, ал.1 ЗЗД – т.е. спазен е срокът указан в текста. Поддържано е също така, че след като в отделно производство е била предявена предсрочна изискуемост на вземането по реда на чл.60,ал.2 ЗКИ, то този факт не бил отчетен от съда а предсрочната изискуемост в производството по несъстоятелност била настъпила в един по-късен момент.Страната е посочила, че по „този начин“ съдът е избегнал да отговори на следните въпроси – 1/ „ Може ли и при какви условия да се приеме, че кредиторът е спазил срока по чл.147,ал.1 ЗЗД и срещу поръчителите ако е предприел действия срещу длъжника преди да е настъпил падежът на вземането“, 2/“От значение за спазване на срока по чл.147,ал.1 ЗЗД ли е дали вземането упражнено спрямо поръчителите е идентично по основание и размер с вземането спрямо длъжника „ 3 /“ От значение ли е за фактическия състав на чл.147,ал.1 ЗЗД дали вземането, което е упражнено срещу длъжника по реда на чл.685 от ТЗ обективно съществува в правния мир“ 4/ „ Може ли чрез упражняване на вземане, за което с влязло в сила решение е установено, че не е било изискуемо поради липсата на предпоставките по чл.60,ал.2 ЗКИ, кредитора да е запазил правото си да търси същото по размер, но на друго по-късно настъпило основание от поръчителите на длъжника с оглед срока по чл.147,ал.1 ЗЗД.“ Страната е изложила своето несъгласие с практиката, включително и тази на ВКС по чл.147,ал.1 ЗЗД, като накратко е развито разбирането на касаторите за значението на актовете в производството по несъстоятелност за поръчителите, както и за упражняване правата им по чл.142 ЗЗД, като това според тях е основание за въпроса –5/ „В производството по предявения срещу поръчителите иск на кредитора как следва да бъде разрешено противоречие между стабилитета на списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност и списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност и влязлото в сила решение по предходен исков процес, с което приетите вземания са обявени за несъществуващи по отношение на поръчителите“. Тези въпроси страната е поддържала в хипотеза на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. В заключение лаконично е посочено, че решението било „явно неправилно“ и в частта, с която възивният съд приел, че последиците на решението за обявяване длъжника в несъстоятелност по чл.617,ал.1ТЗ са станали известни на поръчителите. Други доводи не са развити. Касаторите не обосновават довод за допускане на решението до касационно обжалване. Заявеното относно недопустимостта на съдебния акт съставлява въведено основание по чл.280, ал.2, предл.2-ро ГПК, поради което същото следва да бъде разгледано и без да са налице условията по чл.280, ал.1 ГПК. Страната е въвела довод за недопустимост на сезирането на въззивния съд, поради просрочие на въззивната жалба, като е поддържала, че същата е могла да бъде подадена валидно до 04.07.2019г., а е заведена в канцеларията на Пловдивски апелативен съд на 05.07.2019г. Доводите са фактически неверени, тъй като именно на 04.07.2019г. е удостоверено от куриерската фирма/ Европът/ по надлежен начин получаване на пратката, съдържаща въззивната жалба, като доказателство за това е приложено към плика, с който е била изпратена. Това удостоверяване е съобразено от въззивния съд с датата, на която е получено съобщението за постановяване на решението на първостепенния съд от въззивника, а именно – 20.06.2019г. Или въззивната жалба е подадена чрез куриерска фирма в срока по чл.259,ал.1 ГПК и съответно валидно е сезирала въззивният съд, като на това основание неговото решение не е недопустимо. Поставеният първи въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал. 1 ГПК, съобразно приетата дефинитивност на общото основание с ТРОСГТК № 1 /09г. т.1, тъй като не е свързан с решаващите мотиви на състава, същият е общ и относим към всяко възивно решение. Доколкото страната е развила общи оплаквания за неправилност на акта в каквато връзка е поддържала, че съдът е следвало да се произнесе по всички доводи на страните, но не е развила конкретно възражение или довод, което пряко рефлектира върху изхода на спора и което ако е било обсъдено е предполагало различен резултат от постановения, то и не се обосновава твърдението за релевантност на въпроса. Извън това оплакването за неправилност на акта, поради несъгласие с мотивите на въззивния съд е ирелевантно и не се разглежда в тази фаза на производството. Мотивите на обжалваното решение не са нито непълни нито неясни, както поддържат касаторите, за да обосноват противоречие с изброената общо практика на ВКС. Тъкмо обратното, съобразно задълженията си, произтичащи от характера на производството / непълен въззив/, решаващият състав е разгледал всички предпоставки за ангажиране отговорността на поръчителите дали съгласие да обезпечат чужд дълг. Така изрично е отчетено, както проведеното производство по чл.422 ГПС, с решението, по което по отношение на поръчителите са били признати за съществуващи вземанията по падежиралите вноски по кредита към постановяване на този акт, така и проведеното производство по несъстоятелност спрямо длъжника, както и валидното / в срока по чл.656 ТЗ/, предявено от ищеца по спора вземане по процесния договор за кредит в производството по несъстоятелност. Отчетени са, както решението за откриване производството по несъстоятелност, така и решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност от 26.05.2015г. Вземането е включено в списъка по чл.686,ал.1, т. 1 ТЗ и одобрено с определение от 01.0.2015г. Съдът е развил подробни и нарочни мотиви за действието на тези решения и за относимостта им спрямо поръчителите, както и относно приложение на нормата на чл.147,ал.1 ЗЗД и нейните предпоставки. Както вече бе посочено несъгласието с тези мотиви не ги прави нито непълни, нито неясни, а оплакването за тяхната неправилност не обосновава извод за наличие на основание за допускане на решението до касационно обжалване. Правно и фактически необосновано е твърдението, че съдът бил отказал да обсъжда идентичността на вземанията спрямо длъжника и поръчителите. Решаващият състав изрично е посочил, че основанието за тези претенции е едно и също – договора за кредит и за задълженията, поети от длъжника и за тези поети от поръчителите. Обсъдено в тази връзка е и постановеното решение по чл.422 ГПК. Или с така развитите оплаквания по първия общ въпрос страната не обосновава установеност на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Дори и от поставените множество въпроси да бъде изведен релевантен, въпреки, че същите отразяват оплакванията на страната за неправилност на решението, то налице би било единствено общо основание Страната не е развила доводи свързани с поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1 т. 3 ГПК, съобразно приетата му със задължителна практика дефинитивност – арг. т.4 на ТРОСГТК № 1 / 09г., като оплакванията за неправилност, развити във връзка с поставените въпроси и изразеното несъгласие с практиката в това число и тази на ВКС не може да обоснове довод за наличие на това основание.Нещо повече, развитите съображения, свързани с известната на страната задължителна практика на ВКС изключва неговото приложение. Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез възпроизвеждане на оплакванията за неправилност на акта от касационната й жалба. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение