Определение № 59 от 12.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 334/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Г. В. от[населено място] срещу решение № 1793 от 16.12.2010 г. по в. гр. д. № 2553/2010 г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от П. районен съд решение № 1927 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 7308/2009 г. С първоинстанционния акт са уважени изцяло предявените от ДЗИ [фирма] /сега Е./,[населено място] срещу Е. Г. В. обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 213 КЗ за сумата 2 195.51 лв. – изплатено обезщетение за причинени от същия вреди на автомобил В. S 40 с ДКН РВ 4534 АР по застраховка „А.”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й плащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 403.09 лв. – мораторна лихва върху първата сума за периода от 22.03.2008 г. до завеждане на исковата молба 18.06.2009 г. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като са изложени и основанията за допускане на касационно обжалване на същото. Ответникът по касация – [фирма],[населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК /след изменението й с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за обективно съединени искове по търговско дело, всеки от които е с цена под 10 000 лв., което налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение