Определение № 2316 от 08.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4167/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 19712 от 01.08.2024 г., подадена от името на Г. П. Р. чрез особения представител адв. Д. А., срещу решение № 628 от 10.06.2024 г., постановено по в.гр.д. № 562/2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което след отмяна на решение № 262462 от 12.08.2021 г. по гр. д. № 9969/2019 г. на Районен съд Варна е допусната делба на апартамент в [населено място] между И. С., А. А., Д. А., Г. Р. и И. Р. като на основание чл.344, ал.2 ГПК Г. Р. е осъден да заплаща на И. А. обезщетение в размер на 24,30 лева месечно. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът е приложил неправилно нормата на чл.185 ЗЗД; извършил е нарушение на процесуалния закон като е допуснал съдебно-почеркова експертиза; неправилно е приел, че И. А. е придобила 1/12 идеална част от имота по давност чрез присъединяване владението на Г. Р.. Касаторът моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска за делба. В изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК се поддържа наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Формулирани са следните правни въпроси, сочени като значими за крайния изход на делото: 1/ Кои доказателства са новооткрити и кога настъпва процесуална преклузия за страната, която твърди наличие на такива? Твърди се противоречие със задължителната практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/. 2/ Допустимо ли е в производството по делба съдът да приеме претенцията на ищеца, че насрещната страна е придобила право на собственост по давност, ако последната отрича възникването на това право. Въпросът е формулиран в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответниците по касация Д. А. и И. А. излагат в отговори становище за липса на предпоставки за допускане на касационен контрол. Сочат, че решението на въззивния съд е правилно и постановено в съответствие с процесуалния и материален закон. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което подлежи на касационен контрол. За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение съобрази следното: Съдът е бил сезиран с предявен от И. С. срещу Л. А., починала и заместена в процеса от Д. А., А. А., С. Р., починала и заместена в процеса от Г. Р., и И. Р. иск за делба на съсобствен имот в [населено място]. Ищцата е твърдяла, че е придобила 1/12 идеална част от имота по договор за дарение от А. А. и Л. А., които придобили правото на собственост върху 1/6 идеална част на основание публична продан с постановление за възлагане по изп. д. № 645/2016 г. на ЧСИ И. С.. С. Р. и И. Р. оспорили правата на И. А. и праводателя й А. А. с доводи, че последният е придобил частта от имота от публична продан в нарушение на чл.185 ЗЗД, тъй като бил адвокат и нямал право да участва в проданта. Заедно с това С. Р. е заявила, че към момента на проданта длъжникът Г. Р. не е бил собственик, тъй като П. Р. й завещал своята част от имота и по силата на саморъчното му завещание единствено тя е придобила притежаваните от него права. В защита срещу това възражение И. А. заявила в условията на евентуалност придобиване по давност на 1/12 част от имота чрез присъединяване владението на праводателите си Л. и А. А. и владението на Г. Р.. С първоинстанционното решение искът е отхвърлен. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в производство по чл.294 ГПК след като първото въззивно решение е било отменено с решение по гр.д. № 1806/2022 г. на ВКС, І г.о. с указания въззивният съд да разгледа направеното от И. А. възражение за придобиване по давност на 1/12 ид.ч. от процесния имот и да се произнесе по молбата й за даване възможност да направи доказателствени искания. За да постанови обжалваното решение за допускане на делбата при второто разглеждане на делото, въззивният съд е приел за установено, че апартаментът, за който е предявен искът за делба, е бил собственост при условията на съпружеска имуществена общност на П. Р. и С. Р. - придобит от държавата по време на брака им с договор от 15.06.1988 г. След смъртта на П. Р., настъпила на 15.11.2000 г., негови наследници са съпругата му С. Р. и двамата му синове И. Р. и Г. Р.. Въз основа на допуснатата при новото разглеждане на делото от въззивния съд тричленна съдебно-графологична експертиза е прието, че текстът и подписът в саморъчното завещание не са изпълнени от П. Р., поради което същото е прието за нищожно и без вещно-правен ефект. Направен е извод, че към момента на публичната продан Г. Р. е бил собственик по наследяване от П. Р. на 1/6 идеална част от имота и че купувачът А. А. е придобил тези права с влизане в сила на постановлението за възлагане. За неоснователно е прието възражението, че за А. е била налице забраната на чл.185 ЗЗД за участие в проданта. Изложено е, че нормата е забранителна и не може да се тълкува разширително. Посочено е, че задължението на Г. Р., за удовлетворяване на което е насочено принудително изпълнение върху наследствената му част от имота, е за парично задължение – издръжка на низходящ. Направен е извод, че придобитата от А. част от имота не е съставлявала „спорно право“ по смисъла на чл.185, б.“б“ ЗЗД, затова не е съществувала забрана за участието му в проданта и той е придобил валидно права от нея. Като допълнителен довод за основателност на твърденията на ищцата за наличие на съсобственост е посочено, че се установява евентуалното основание за придобиване на 1/12 идеална част от имот по давност чрез присъединяване на владението й към това на Г. Р. и Л. и А. А.. При тези данни касационният съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Първият въпрос е поставен във връзка с касационното оплакване за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд при приемане на представената пред него данъчна декларация на С. Р.. Касаторът счита, че декларацията не представлява новооткрито обстоятелство или доказателство. Това оплакване не е съобразено с постановеното по чл.293, ал.3 ГПК решение № 50022 от 07.03.2023 г. по гр.д. № 1806 /2022 г. на ВКС, І г.о., с което делото е върнато за разглеждане от друг състав на Окръжен съд Варна, за да се разгледа направеното в срок от И. А. възражение за придобиване на част от имота по давност и да се даде възможност на страната да ангажира доказателства, относими към това възражение. В съответствие със задължителните указания на ВКС при новото разглеждане на делото с определение № 1067 от 16.03.2023 г. по гр.д. № 562/2023 г. въззивният съд е дал възможност на И. А. да посочи доказателствените си искания във връзка с молбата от 25.11.2020 г., депозирана пред районния съд. В предоставения едноседмичен срок с молба от 29.03.2023 г. И. А. е поискала издаване на съдебни удостоверения, въз основа на които се е снабдила с данъчната декларация, послужила за сравнителен материал при допуснатата нова съдебно-почеркова експертиза, тъй като в нея фигурира подпис на П. Р.. С оглед изложеното поставеният въпрос не е относим към обжалваното решение, защото декларацията и останалите писмени доказателства, приети при второто разглеждане на делото от въззивния съд, са приети не на основание чл.266, ал.2 ГПК, а на основание чл.266, ал.3 ГПК – поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, в резултат на които заявени пред него доказателствени искания не са били допуснати. Вторият въпрос също не е свързан с решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, че е осъществено първото заявено от ищцата придобивно основание – възлагане от публична продан, с оглед нищожността на завещанието, представено от С. Р.; принадлежността на изнесения от съдебния изпълнител имот в патримониума на длъжника Г. Р. и валидното придобиване на права от купувача по проданта. Придобиването по давност, направено в условията на евентуалност, е разгледано само за пълнота. Следователно и този въпрос не отговаря на изискването на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационен контрол. По изложените съображения липсва основание за допускане на обжалваното решение до касационна проверка. Процесуалният представител на ответника по касация Д. А. – адв.В. А. е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 ЗА. Искането е основателно. Съдът определя възнаграждение в размер на 900 лева, което касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв.В. А.. По изложените съображения съдът