Решение № 11617 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6956/2009 г.

Решение № 11617 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6956/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Голф клуб Ибър" АД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Кирил Радев Недев и е против Решение № 105/9.03.2009 г., постановено по адм. д. № 642/2008 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Предявена е и частна жалба от ДНСК, чрез процесуалния й представител ю. к. Десислава Петрова против Определение № 634/22.04.2009 г. по същото дело, с което определение е оставено без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне на решението в сила, както и за недопустимост на частната жалба, а по същество - за нейната неоснователност. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срок и от надлежна страна. По съществото на същите настоящата инстанция намира следното. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Голф клуб Ибър" АД против Заповед № РД-14-475/10.06.2008 г. на Заместник началника на ДНСК, с която на осн. чл. 225, ал. 1 вр. чл. 222, ал. 1 т. 10 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж "основи за масивна сграда", изпълнен от жалбоподателя в ПИ № 119155 в землището на гр. Долна баня, м. "Яйкъна". Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Първото касационно оплакване е, че атакуваната заповед не е издадена от компетентен орган. Съобразно чл. 225, ал. 1 ЗУТ заповедите за премахване на незаконни строежи се издават от началниците на ДНСК или от упълномощени от тях лица. Представеното заверено копие на заповедта е оспорено относно неговата автентичност, не и относно датата на издаването. В тази връзка правилен е изводът на решаващия съд, че материалната компетентност на органа, издал акта се преценява към момента на издаването му и че процесната заповед е издадена от упълномощено лице с надлежно делегирани права. От твърдяното обстоятелство за налични различия в представеното копие на заповедта с оригинала не може да се направи категоричен извод, че адменестративният акт е антидатиран. Представеното заверено копие на заповедта е официален документ, съгласно чл. 189, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК. Относно възраженията касателно Констативен акт № 129/18.04.2008 г. Чл. 225, ал. 3 ЗУТ предвижда изготвяне на констативен акт като доказателство за съществуването на незаконни строежи или части от тях, т. е. съществуването и вида им. Неизготвянето му или нарушената процедура по изготвянето му го лишава от доказателствената му сила, но това не е пречка предметът му, обстоятелствата, които той би могъл да установи, да бъдат доказани на общо основание и по реда на чл. 171, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 170, ал. 1 АПК и това не би било съществено административнопроизводствено нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК Друго касационно оплакване е, че от Заповед № РД-14-475 не става ясно за кой строеж се отнася същата. Настоящата инстанция намира, че в разпоредителната част на оспорения административен акт разпореденият за премахване строеж е достатъчно индивидуализиран като вид и степен на завършеност, поради което и оплакването е неоснователно. Съществено е и обстоятелството, че Законът не изисква подписване на схема към констативния акт, за да се изследва кога и от кого е била съставена. Предвидено е в чл. 35 АПК, че административният акт се издава след изясняване на фактите, от значение за случая, което е и основната цел на административното производство. Правната квалификация на завършващия акт не е реквизит на уведомяването по чл. 26, ал. 1 АПК за започване на производството, както и административният орган не е обвързан от нея. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК - датата на издаването на индивидуалния административен акт, какъвто безспорно е одобряването на инвестиционния проект, е задължителен реквизит. Предвид, че волеизявлението за одобряване върху проекта не е датирано, логичен е изводът, че не се доказва наличието на този документ към момента на извършване на строежа. Предвид чл. 219 АПК - представените пред касационната инстанция доказателства не могат да бъдат ценени досежно датата на одобряване на проекта, тъй като касационният съд не извършва доказателствена дейност по фактите, относими към законосъобразността на административния акт. Органът, оправомощен да удостоверява издаването на строително разрешение и верността на подписите от оригинала му, е кметът на общината, който съгласно чл. 5, ал. 5 и чл. 155, ал. 1 ЗУТ поддържа регистъра на издадените строителни разрешения и архива на оригиналите им. Тъй като удостоверителните изявления както върху заверените от главния архитект на общината преписи на СР, така и върху нотариално заверените преписи на тези преписи не изхождат от кмета, те не представляват официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, обратно на това касационно оплакване. Неоснователно е и касационното оплакване за недопускане на свидетел досежно обстоятелството издадено ли е РС или не. Свидетелски показания биха били допустими в случай, че документът - разрешение за строеж, е бил съставен, но е изгубен или унищожен - чл. 165, ал. 1 вр. чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Не само че такива данни няма, но и кметът на общината е удостоверил, че на твърдяната дата няма издадено РС със съответния номер и вписано в регистъра на издадените строителни разрешения. Неоснователно е и твърдението от касационната жалба, че контролният орган е следвало да постанови спиране на строежа, а не неговото премахване. Мярката по чл. 224, ал. 1 ЗУТ е привременна, доколкото не е налице основание за прилагане на възстановителна такава по чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Когато такива основания са налице, както в случая, тя е обезпечителноакцесорна спрямо втората - чл. 224, ал. 6 и 7 ЗУТ, без да е е нейна материалноправна или административнопроизводствена предпоставка. Относно частната жалба. Разноските се установяват от приложен по делото списък за тях и то - най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция - чл. 80 ГПК. Разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК урежда изчерпателно отношенията и не се налага субсидиарно прилагане на чл. 78, ал. 8 ГПК. Не са на лице основания за присъждане на разноски. Разноски настоящата инстанция не присъжда, тъй като не са представени доказателства за сторени такива пред нея.