Определение № 503 от 31.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4666/2013 г.

Производството е по чл.274 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. М.Л.А., подадена чрез адв.Ч. от Я., срещу определение № 134 от 25.04.2013год. по в.гр.д.№ 124/2013год. на Ямболски окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата му с правно основание чл.248 ГПК за допълване на постановеното по делото определение №87/22.03.2013г. в частта за разноските чрез присъждане на сторените такива в първоинстанционното производство в размер 1030,60лв. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Приложено е към жалбата изложение на основания по смисъла на чл.280 ГПК за допускане касационно обжалване на атакуваното определение. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Като такъв се повдига оплакването на жалбоподателя, че вследствие на процесуални нарушения и неправилен анализ на доказателствата съдът е достигнал до неправилния и необоснован извод за неоснователност на искането за допълване на съдебния акт в частта за разноските. Ответната страна Х. Г. Ф. в представен писмен отговор чрез адв. А. взема становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о. намира, че настоящото частно производство следва да бъде спряно, тъй като изходът на делото е в зависимост от разрешението на поставения с т. 24 от предложението за издаване на тълкувателно решение на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС /тълк. дело № 6/2012 г./ въпрос: по кой ред се обжалва определение на въззивен съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските – по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК или по реда на чл.274, ал. 3, т. 2 ГПК. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.