Решение № 4844 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10552/2013 г.

Решение № 4844 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10552/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Видинска търговско - промишлена палата" (ВТПП), подадена чрез адвокат Гергана Тодорова против Решение № 368/01.07.2013 г., постановено по адм. д. № 1212/2012 г. по описа на Административен съд-Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт (РА) № 061003802/28.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в частта му потвърдена с Решение № 289/17.06.2011 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено атакуваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА. Претендира заплащане на разноски за двете инстанция. Ответникът Директор на Дирекция "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Сдружение "Видинска търговско-промишлена палата" срещу РА № 061003802/28.03.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в частта му потвърдена с Решение № 289/17.06.2011 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП, с който поради отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 31 228,00 лв. за данъчни периоди м. 03, м. 06, м. 07, м. 08 и м. 09 2010 г. е определен за внасяне ДДС в размер на 6 851.25 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 417.71 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата на първостепенния съд е приел, че на 14.04.2009 г. между сдружението в качеството му на бенефициент и МРРБ, като управляващ орган на оперативна програма" Регионално развитие" 2007-2013 г. в качеството на договарящ орган е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с рег. № ВG 161Р001/4.2-01/2008, като максималната обща сума на проекта е 201 370 лева, а продължителността - 18 месеца. Според уговореното, бенефициентът изпълнява проекта в партньорство с община Видин, и общините Пиедемонте Матесе, Рависканина и сан Потито Саннитико - Италия. Чл. 3.3 от договора регламентира, че разходите за ДДС са допустими при спазване на Указание № 91-00-502/27.08.200700-502/27.08.2007 FREE г. на МФ. Във връзка с договора и в изпълнение на дейностите, заложени в проекта ВТПП в качеството на възложител, сключва договори с подизпълнители: "Юропиън Дивелъпмънт Консултинг" ЕООД за проучване на туризма в района на град Видин, с "Плиска консулт" ООД за изработване на местни туристически продукти с използване на италианско ноу-хау, с "Вариант БГ" ООД за изработване на промоционални материали и уеб портал на Видин като дестинация и с "Геотравел" АД за провеждане на обучение по проекта. За извършените по тези договори доставки на стоки и услуги, съконтрагентите на ЮЛ с нестопанска цел са издали седем броя фактури, по които жалбоподателят е ползвал данъчен кредит общо в размер на 31 227.60 лв. Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че проекта е изпълнен, респективно, че сключените договори са изпълнени, както и че е налице реално изпълнение на извършените по тях доставки и услуги. Безспорно по делото е било и обстоятелството, че процесните доставки са облагаеми по смисъла на ЗДДС, както и това, че данъкът по тях е начислен законосъобразно. Спорен е бил въпросът, по отношение на жалбоподателя налице ли са условията на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит, а именно стоките и услугите, предмет на доставките използвани ли са за извършвани от жалбоподателя последващи облагаеми доставки. Съдът е кредитирал заключението на съдебно-икономическата експертиза, неоспорена от страните, установяваща, че получените стоки и услуги по посочените по-горе доставчици не са свързани с извършване на облагаеми доставки към трети лица. Прието е от съда, че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, сочещи извършването на конкретни облагаеми доставки с придобитите от него в изпълнение на проекта стоки и услуги и свързването им с неговата независима икономическа дейност. Прието е за безспорно, че доставените на жалбоподателя стоки и услуги, по силата на сключения от него договор по който е бенефициент са предназначени за последващо извършване на безвъзмездни доставки на дейности, различни от икономическата му дейност. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Въз основа на установената фактическа обстановка в съответствие със съдопроизводствените правила по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Сдружение ВТПП е юридическо лице с нестопанска цел по смисъла на ЗЮЛНЦ. Съгласно устава на сдружението ВТПП е независимо сдружение, което обединява физически и юридически лица, за подпомагане, насърчаване, представителство и защита на техните интереси. Съгласно естеството на заложените в устава цели, за осъществяването на които е създадено сдружението е с нестопански характер. Според чл. 24, ал. 4 от Устава, определящ правилата за устройството и дейността на организацията, приходите от допълнителна стопанска дейност се използват за постигане на определените цели, а чл. 5 изброява свободно определената дейност за постигане на въпросните цели. ВТПП е първоначално регистрирана по ЗДДС, считано от 27.01.2003 г., на осн. чл. 108 от ЗДДС /отм./, поради достигането на облагаем оборот за задължителна регистрация. Основният спорен момент е свързан с използването за облагаеми доставки на получените стоки и услуги по фактурите, издадени от "Юропиън Дивелепмънт Консултинг" ЕООД, "Плиска Консултинг" ООД и "Вариант БГ" ООД и "Геотравел" АД, т. е. налице ли са предпоставките на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит на касатора по процесните фактури. В хода на ревизионното производство е установено, че жалбоподателят е ползвал данъчен кредит по фактури, издадени от "Юропиън Дивелепмънт Консултинг" ЕООД, "Плиска Консултинг" ООД и "Вариант БГ" ООД и "Геотравел" АД. Данъчният орган е приел, че сдружението е използвало процесните доставки за извършването на дейност, която не попада в обсега на извършваната от него независима икономическа дейност, поради и което за платения от него ДДС не възниква основание да бъде приспаднат данъчен кредит. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Административният съд е приел, че в случая, въпреки изричните указания на съда не са представени никакви доказателства, че получените стоки и услуги по процесните фактури са свързани (предназначени) с извършването на облагаеми доставки, както и че извършваната дейност по договор може да се определи като независима икономическата дейност. С оглед на това е обоснован извода, че процесните стоки и услуги не са свързани и не се ползват в икономическата дейност на лицето, с оглед на което за лицето не е налице правото на приспадане на данъчен кредит предвид наличието на ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Тези изводи на съда са законосъобразни и се споделят изцяло от ВАС. Разноски: Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК.