Определение № 332 от 18.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 344/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение от 10.03.2009г. по гр.д. №210 /2009г., с което Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане частна жалба на “Т” ЕООД срещу отказ на Софийски градски съд да издаде препис от определение от 27.06.2008г. по ч.гр.д. №1260/2008г. на Софийски апелативен съд. Жалбоподателят “Т” ЕООД поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид данните по делото, приема за установено следното: Не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. С обжалваното определение Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане частна жалба на “Т” ЕООД срещу отказ на Софийски градски съд да издаде препис от определение от 27.06.2008г. по ч.гр.д. №1260/2008г. на Софийски апелативен съд. Изложил е съображения, че разпореждането на Софийски градски съд не подлежи на последващ съдебен контрол, тъй като не попада в хипотезите на чл.274, ал.1, т.1 и 2 ГПК-не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не е сред изрично посочените от закона като подлежащи на обжалване. При тези данни по делото настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл.274, ал.3 ГПК, т.е. не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, при наличие на които би могло да се допусне касационно обжалване по частната жалба на“Т” ЕООД срещу въззивното определение. Жалбоподателят не сочи кой е съществения процесуален въпрос, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят не сочи такъв съществен процесуален въпрос, произнасянето по който да е от значение за уеднаквяването на съдебната практика и за развитието на правото и от законосъобразното решаване на който да зависи правилното решаване не само на конкретния спор но на цяла поредица от дела поради принципния му характер за правоприлагането. Ето защо не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното определение, тъй като не са налице основанията за неговото допускане уредени в разпоредбата на чл.274, ал.3, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК, които основания са критерии за подбор на делата, които подлежат на разглеждане от ВКС, а не съставляват пороци на обжалвания съдебен акт. Предвид изложените съображения, съдът