Определение № 80 от 17.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60282/2016 г.

Производството е по чл. 288 и по чл. 282 ГПК.

Относно производството по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 611/ 31.03.2016 г., поправено с решение № 938/ 10.05.2016 г. по гр. д. № 1626/ 2015 г., с което Софийски апелативен съд след съответно изменение на решението от 15.04.2014 г. по гр. д. № 12 710/ 2012 г. на Софийски градски съд, осъжда М. Г. К. - П. и Л. П. П. да заплатят солидарно на К. Н. Б., както следва:

· на основание чл. 99, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД сумата 100 000 евро, ведно със законната лихва от 25.09.2012 г.;

· на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата 10 000 евро – законни лихви в периода 04.10.2011 г. – 24.09.2012 г. и

· на основание чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 82 ЗЗД сумата 20 000 евро - обезщетение за пропуснатия доход от влагане на сумата от 100 000 евро на срочна депозитна банкова сметка в периода 02.10.2007 г. – 19.09.2011 г., ведно със законната лихва от 25.09.2012 г.

Решението се обжалва от М. и Л. П. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата допустимост по въпроса, как се определя цената на иска и кой е родово компетентният съд да разгледа спора по исковете, предявени от цесионера срещу длъжника, когато цесията не сочи възмезден характер на основанието (каузата) по прехвърлените с договора парични притезания.

Касаторите искат въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и за проверка на неговата правилност, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, уточнени и конкретизирани в духа на заявените касационни оплаквания (т. 1 ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС):

1. Длъжен ли е съдът по искове от цесионера да разгледа възраженията на длъжника, че договорът за цесия е нищожен?

2. Допуска ли обективното ни право възможност цедентът да упълномощи цесионера да съобщи на длъжника извършеното прехвърляне на вземанията?

3. Допуска ли процесуалното ни право съдът да възприеме извършеното съобщаване според процесуалните действия на страните по друго гражданско дело?

4. Какъв е порокът на решението, когато съдът е уважил иска по вземане, за което погасителната давност е изтекла? и

5. Съизмерима ли е вредата от неизпълнението на договор за поръчка (мандат), по който доверителят е предоставил парична сума в евро, а довереникът се е задължил да погаси парично задължение на доверителя в същата валута, със средния (пазарен) лихвен процент за съхранение на сумата по срочните банкови депозити в евро.

Ответникът по касация, К. Б., възразява, че въпросите, така както касаторите ги повдигат, не осъществяват изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, а и нямат претендираното значение.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационните жалби с допустим предмет. Паричната оценка на предмета на делото е равна на сбора от претендираните парични притезания и той надхвърля 5 000 лв. Надлежната процесуална легитимация по жалбите има. Касатори са ответниците по исковете, уважени с решението. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за тяхната редовност и допустимост, а въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, макар и само по един от повдигнатите въпроси. Съображенията са следните:

Решението не следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата допустимост.

Съгласно чл. 271, ал. 4 ГПК, въззивната инстанция не може да обезсили решението на окръжния съд само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд. Предвиденото от закона е достатъчно, за да изключи обуславящият характер на първия въпрос, повдигнат от касаторите. Неоснователността на доводите, с които го обосновават, настоящият състав изключи с мотивите за допустимия предмет на касационните жалби. Въззивното решение по иск с цена от 1 лв., каквото тълкуване на чл. 68 ГПК касаторите предлагат, би обосновало забраната от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК. Валидността и допустимостта на обжалваното решение изключват всяка възможност настоящият състав да допусне служебно касационния контрол.

По исковете с правна квалификация чл. 99, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД за сумата 100 000 евро и чл. 99, вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 10 000 евро.

Тези искове са били уважени с първоинстанционното решение.

Въззивните жалби на касаторите са били бланкетни. Тази, която касаторът Л. П. подава в срока по чл. 259 ГПК, квалифицира първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Тя не съдържа конкретни оплаквания по заявените основания. Такива оплаквания не съдържа и въззивната жалба от касатора М. П.. Тя обосновава своето искане за отмяна на първоинстанционното решение с факти, които изтъква за пръв път, но които нямат връзка с релевантните.

В своето решение въззивният съд отчита бланкетния характер на жалбите. Упражнявайки правомощие от чл. 269 ГПК се ограничава да посочи, че първоинстанционното решение е валидно и правилно (чл. 269 ГПК). Упражнявайки правомощие от чл. 272 ГПК, препраща към мотивите на първата инстанция, с които исковете са уважени.

Настоящият състав намира, че единственият въпрос, който би обосновал касационния контрол за тази част на обжалваното решение, е по задължението на въззивният съд да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване (така т. 1 ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС). Такъв въпрос касаторите не поставят, а това изключва всяко основание за допускане на касационния контрол по тези искове, включително по възражението за погасителна давност. Тези възражения на касаторите разглежда първоинстанционният съд, но не и въззивния съд. Причината за това е, че възраженията за давност касаторите правят едва в последното заседание пред първата инстанция и спазените от въззивния съд задължителни указания в приложението на чл. 131 ГПК, дадени в т. 4 ТР № 1/ 09.02.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС.

По исковете с правна квалификация чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата 20 000 евро.

Решението зачита материалната легитимация на ответника по касация, като я извежда от действието на договор за цесия на вземания с източник договор за поръчка, по който задълженията на касаторите към цедента (трето за процеса лице) са солидарни и от неговото съобщаване в съответствие с изискванията на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Първите три въпроса, с които касаторите обосновават искането за допускане на касационния контрол за проверка правилността на въззивното решение, са от значение за въззивното решение в тази негова част, но по тях е изключено всяко (допълнително) основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.

Касаторите не представят съдебна практика, която отговаря положително на въпроса за задължението на съда да разгледа възраженията на длъжника за нищожност на договора за цесия по исковете, предявени от цесионера. С обжалваното решение отрицателният отговор е обоснован от правилото на чл. 21, ал. 1 ЗЗД и съображения от чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че длъжникът не е страна по договора за цесия, а договорът поражда действие за него, ако са спазени изискванията на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Така е изключил легитимацията на касаторите по възраженията за нищожност на цесията, които те въвеждат с писмения отговор на исковата молба.

Изложеното означава и друго, възможността решението да бъде допуснато до касационен контрол може да бъде обоснована, само ако касаторите представят практика, в която въведените основания за нищожност на договора за цесия са решени по сходни дела в смисъла, вложен от касаторите с писмения отговор на исковата молба. В противен случай допускането на касационния контрол би било безпредметно. Липсата и на такава представена практика, изключва всяка възможност за допускане на касационния контрол по този въпрос.

Касаторите не представят и съдебна практика, която отговаря отрицателно на въпроса за възможността цедентът да упълномощи цесионера да съобщи на длъжника извършеното прехвърляне на вземанията (чл. 99, ал. 3 ЗЗД). Положителният отговор на този въпрос, който въззивният съд е възприел, произтича от чл. 9 ЗЗД и не се ограничава от императивните разпоредби на института на договорното представителство. Изложеното изключва всяка възможност за допускане на касационния контрол и по този въпрос.

Въззивният съд е приел, че на 01.10.2007 г. е сключен договор, с който трето за процеса лице - доверител възлага на касаторите да го представляват в отношенията му по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с дружество с ограничена отговорност, на което касаторът Л. П. е управител, да осъществяват всичките права и задължения от предварителния договор, включително да извършат необходимите плащания. Доверителят се е задължил да преведе по сметка на касаторите или на който и да е от тях сумата 100 000 евро. Касаторите са се задължили да отговарят солидарно за изпълнението на своето договорни задължения.

Въззивният съд е констатирал, че на 02.10.2007 г. доверителят превежда сумата 100 000 евро по разплащателната сметка на касатора М. П., а към приключване на устните състезания двамата касатори са в неизпълнение на задължението да съхраняват поверената сума (към 31.08.2012 г. наличността по разплащателната сметка е 223. 94 евро), да дадат на доверителя сметка, включително да възстановят получената сума от 100 000 евро, защото са наясно, че вече не съществува паричното задължение, което са се задължили да погасят вместо доверителя.

Въззивният съд е включил в съдържанието на дължимата грижа, която за касаторите произтича от предвиденото в чл. 281 ЗЗД, задължението да съхраняват получената сума по договор за банков влог на 6-месечен депозит, а в обема на тяхната договорна отговорност сумата 20 514.37 евро – средният (пазарен) лихвен процент по тези депозити с договорен матуритет на сектор нефинансови предприятия в заявения период 02.10.2007 г. – 19.09.2011 г. Зачитайки поетите към доверителя солидарно задължения, страните и предмета на договора за цесия от 01.10.2007 г. и нейното съобщаване на касаторите в пределите на надлежно учредената за това представителна власт на ответника по касация, въззивният съд е достигнал до извода, че исковете при квалификацията на чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 82 ЗЗД са основателни в предявените размери. Отменил е първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени и ги е уважил.

Настоящият състав намира, че следва да допусне касационното обжалване по въпроса, съизмерима ли е вредата от неизпълнението на договор за поръчка (мандат), по който доверителят е предоставил парична сума в евро, а довереникът също физическо лице се е задължил да погаси парично задължение на доверителя в същата валута, със средния (пазарен) лихвен процент за съхранение на сумата по срочните банкови депозити в евро. Той обуславя решението и има значение за точното прилагане на материалния закон (чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 281 ЗЗД) и за развитието на правото.

По тези искове не стои въпроса за възможността съдът да възприеме съобщаването според процесуалните действия на страните по друго гражданско дело. С оглед осъществяване на изискванията на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е достатъчно, че изявление за съобщаване съдържа исковата молба по настоящото дело, а ответницата по касация разполага с надлежна материална представителна власт да извърши действието вместо цедента.

Относно производството по чл. 282 ГПК.

С определение № 26/ 08.02.2017 г. по делото по молбата за спиране на изпълнението на осъдителното въззивно решение настоящият състав на Върховния касационен съд на основание чл. 282, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания към касаторите да представят доказателства за внесена парична гаранция в размер на сумата 130 000 евро в левовата им равностойност.

С настоящото определение по чл. 288 ГПК касационното обжалване на решението е допуснато в частта по исковете на К. Б. срещу касаторите с правна квалификация чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 82 ЗЗД за сумата 20 000 евро.

Изложеното налага съответно изменение на определение № 26/ 08.02.2017 г. Неоснователна е молбата на М. и Л. П. Върховният касационен съд да спре предварителното изпълнение по исковете, за които няма основания за допускане на решение до касационен контрол. За да бъде уважена тяхната молба за спиране на изпълнението по исковете, за които касационният контрол бе допуснат, касаторите следва да представят доказателства за внесена парична гаранция в размер на левовата равностойност на сумата 20 000 евро в полза на ответника по касация.

При тези мотиви, съдът