Определение № 8285 от 03.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5513/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. А. Н. срещу определение от 09.05.2024г., постановено по адм. д. № 4278/2024 г. от Административен съд София-град, в частта му, в която е отхвърлено искането му за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по делото. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Производството по адм. дело № 4278/2024 г. на АССГ е образувано по жалба на Н. срещу решение № ППН-01-359/2021 от 25.03.2024г. на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) с което е оставено без уважение искането му за изисквани на всички налични документи по пр. пр. № 2210/2021г. по описа на Специализираната прокуратура и е обявена за неоснователна жалбата му с рег. № ППН-01-359/28.04.2021г. срещу министъра на вътрешните работи. С молба от 29.04.2024г. Н. А. Н. иска от административния съд да бъде освободен от държавни такси и разноски по делото и да му бъде предоставена правна помощ за процесуално представителство. С обжалваното определение, административният съд отхвърля искането на Н. А. Н. за предоставяне на безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство. Определението е правилно. Правилно първоинстанционният съд преценява характера на производството, както и обстоятелството че законът не предвижда задължителна адвокатска защита по административни дела. Съдът съобразява и приложимостта на принципа на служебното начало, установен в разпоредбата на чл. 9 АПК, който задължава съда да събира служебно всички относими по делото доказателства, и въз основа на тях да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. В заключение, правилно и в съответствие с приложимите материални правни норми на Закона за правната помощ-чл. 23 и чл. 24, АССГ приема, че интересите на правосъдието не налагат предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по делото. Частният жалбоподател не сочи в жалбата си обстоятелства, които да навеждат на неправилност на този извод на съда. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение