Определение № 9035 от 01.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9058/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Дивна - 94“ ООД, подадена чрез процесуалния представител адв. Илиева, срещу определение № 2161 от 07.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1903/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против писмо изх. № 20-4083 от 02.02.2024 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Бургас. В частната жалба се поддържат оплаквания за нищожност, неправилност и необоснованост на определението, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се обявяване нищожността, а в условията на алтернативност отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът – Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Бургас, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Бургас е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган в съответствие с предоставени правомощия със заповед № 18-380 от 09.01.2024 г. на началника на СГКК – Бургас. Позовавайки се на приетото по делото като доказателство писмо изх. № 94-22441-02-10-29082/29.09.2012 г. на началника на СГКК – Бургас, което по съществото си представлява изричен отказ да се уважи направено искане от дружеството, съдът е приел, че в случая е налице абсолютна пречка за последващо произнасяне на органа с акт по същество, което представлява хипотеза на изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти и добавянето на още един собственик. Според съда в случая липсват също така нови писмени доказателства, а заявителят се легитимира със същите писмени доказателства, представени към подадените предходни заявления. Въз основа на това административният съд е обосновал извод, че правилно и в съответствие със законовите норми, забраняващи пререшаемост на спорното право, административният орган е отказал да разгледа по същество подаденото от жалбоподателя заявление вх. № 01-382926/05.07.2022 г., позовавайки се на хипотезите на чл. 27, ал. 2 от АПК. Прието е от съда още, че е налице в случая както пречката по т. 1 /наличие на влязъл в сила административен акт по същото искане, между същите страни/, така и по т. 5 /липса на правен интерес/, защото липсата на нови писмени доказателства, които не само, че не са представени, но и не се твърдят такива, означава, че заявителят не може да обоснове наличие на правен интерес от подаването на поредно идентично искане. По отношение направеното в заявлението искане за издаване на скица на поземления имот, съдът приема, че същото не е обект на произнасяне от началника на СГКК - Бургас, защото при служебното препращане на заявлението от СГКК - Пловдив в СГКК – Бургас, сезиращата администрация /СГКК - Пловдив/ е уточнила „моля, да изпълните промяната на КРНИ, след което ние ще изготвим скицата на имота - заявена е за получаване в Пловдив“, поради което заявлението от 05.07.2022г. /адресирано първоначално до СГКК - Пловдив/ е препратено на СГКК - Бургас само във връзка с исканото изменение и вписването и на дружеството като съсобственик, но не и досежно изготвянето на скица. Така постановеното определение е правилно. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е писмо изх. № 20-4083 от 02.02.2024 г. на началника на СГКК – Бургас, с което на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 5 от АПК административният орган е отказал да разгледа по същество подаденото от жалбоподателя заявление вх. № 01-382926/05.07.2022 г. с искане за вписването на дружеството в кадастралния регистър на недвижимите имоти като собственик на имот с идентификатор 67800.12.83, приемайки същото за недопустимо, поради предходен влязъл в сила административен акт, постановен по идентично искане от страна на дружеството. Предпоставка за допустимост на подадено до компетентния орган искане за издаване на административен акт е липсата на влязъл в сила такъв със същия предмет и страни – чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Както и правилно приема административният съд, от приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява наличието на влязъл в сила изричен отказ на началника на СГКК – Бургас, постановен по предходно заявление на жалбоподателя от 27.08.2012г., за вписването на „Дивна - 94“ ООД в кадастралния регистър на недвижимите имоти като съсобственик на имот с идентификатор 67800.12.83, въз основа на нотариален акт № 54, том III, дело № 823/1995 г., който нотариален акт е прогласен за нищожен с влязло в сила решение № 403/06.06.2001 г. по гр. дело № 2048/2000 г. на Районен съд – Бургас. Този отказ не се твърди, а и липсват данни, да е бил оспорен от жалбоподателя, поради и което същият е влязъл в сила. Заявлението на дружеството от 05.07.2022 г., адресирано до СГКК – Пловдив и препратено по компетентност до СГКК - Бургас, е с идентично искане като предходното – вписването в кадастралния регистър на недвижимите имоти на дружеството като съсобственик на имот с идентификатор 67800.12.83, въз основа на влязло в сила решение на Районен съд – Бургас. При така установеното по делото, както и правилно приема съдът, безспорно е налице пречка за издаване на нов акт със същия предмет от административния орган. Искането, по което е издадено оспореното пред административния съд писмо, е основано на същите факти и доказателства, които са посочени и в предходното заявление, съответно са обсъдени в постановения и влязъл в сила отказ за вписване на дружеството като съсобственик на имот с идентификатор 67800.12.83. В случая, както и правилно приема съдът, от страна на заявителя не са представени нови писмени доказателства, като последният се легитимира със същите писмени доказателства, които са били представени към предходно подаденото заявление от 2012 г. Поради това административният орган няма нормативно задължение за произнасяне по повторно предявеното искане на същото основание, със същия предмет и страни. Наличието на стабилен административен акт е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на повторното заявление по същество. Същото е недопустимо и законосъобразно компетентният административен орган отказва да разгледа отправеното до него ново искане за издаване на същия административен акт. Предвид на това правилно жалбата срещу оспореното писмо е отхвърлена от първоинстанционния съд като неоснователна. Неоснователно се явява и възражението на частния жалбоподател, че административният орган е излязъл извън предмета на искането, с което е бил сезиран, тъй като от страна на дружеството е било направено искане за извършване на административна услуга – издаване на скица за поземления имот. В тази връзка правилно и в съответствие със съдържанието на заявлението от 05.07.2022 г. и представената по делото административна преписка, административният съд приема, че частта от заявлението, съдържаща искане за издаване на скица на поземления имот, не е била предмет на произнасяне от страна на началника на СГКК - Бургас, доколкото при служебното препращане на заявлението на дружеството сезиращата администрация /СГКК - Пловдив/ е уточнила, че тя ще изготви скицата на имота - заявена за получаване в Пловдив, поради което по заявлението от 05.07.2022 г. СГКК - Бургас е дължала произнасяне само във връзка с исканото изменение и вписването на дружеството като съсобственик в кадастралния регистър на недвижимите имоти. При постановяване на оспореното определение, противно на твърденията на частния жалбоподател, не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, довели до нарушаване на правото му на защита, доколкото съдебното производство е проведено по реда на чл. 197 и сл. от АПК, във вр. с чл. 27, ал. 2 от АПК, предвид характера на оспорения акт. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,