Определение № 40 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 101/2010 г.

Производството е по чл.251 вр. чл.288 от ГПК. По делото е постановено определение № 192/ 10.02.2010 г., допускащо частично до касационно обжалване въззивно решение на Софийски градски съд № 214/ 13.07.2009 г. по гр.д. № 669/ 2008 г. - в частта, в която съдът се е произнесъл по режима на лични отношения между бащата от прекратения по същото дело брак и детето от брака А. М. Б. С определението са отхвърлени исканията на страните за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в останалите му части. С молба от 08.03.2010 г. М. Л. К. претендира определението от 10.02.2010 г. да бъде допълнено, тъй като в него липсва произнасяне по доводите за допускане на касационно обжалване, направени в подаденото от нея изложение по чл.280 от ГПК. Счита, че това произнасяне е задължително, тъй като без него не е изяснен предмета на касационното производство. Освен това поддържа, че в определението не се съдържало ясно указание кой жалбоподател трябва да внесе държавната такса по делото. Поради това моли да се постанови допълнително определение, с което ВКС да се произнесе по повдигнатите от нея въпроси. Съдът приема, че е сезиран не с молба за допълване на постановеният съдебен акт, а с искане за тълкуването му. Съображенията за това са, че касационната инстанция се е произнесла по искането и на двете страни за допускане до обжалване на въззивното решение в частта, касаеща режима на лични отношения между бащата и детето от прекратения брак. След като в тази част искането е уважено, то не е налице непълнота на съдебният акт. Такава има, когато съдът не се е произнесъл по формулиран от страните петитум. Обаче искането да се допусне обжалването е разгледано и уважено, т.е съдебният акт не е непълен. Това, което е поставено като въпрос в молбата от 08.03.2010 г., сочи, че на страната М не е станало ясно какво точно е постановил съдът, т.е. искането следва да се разбира като такова, за тълкуване на определението от 10.02.2010 г. В този смисъл следва да се произнесе съдът, макар страната да е формулирала петитумът си като такъв за „допълване” на определението. Неяснотата в диспозитива на определението следва да се отстрани, като се има предвид, че по реда на чл.290 от ГПК ще бъдат разгледани жалбите и на двете страни срещу тази част от въззивното решение, която е допусната до касационно обжалване. След като решението е допуснато до обжалване, то съдът е приел, че е налице правен въпрос, който да попада в някоя от хипотезите на чл.280 от ГПК. Щом един такъв въпрос е намерен, безпредметно е да се обсъжда има ли и други въпроси, които да са основание за допускане на касацията. Ако има такива въпроси, те ще бъдат разгледани като касационни основания в производството по чл.290 от ГПК. Когато решението е обжалвано и от двете страни, допускането до касационно обжалване по който и да е от поставените от някоя от двете страни въпроси, означава, че ще бъдат разгледани и двете касационни жалби (в частта, в която обжалването е допуснато). Така погледнато, няма основание съдът да разглежда повдигнатия от М. К. въпрос в изложението по чл.280 от ГПК, след като, какъвто и да е този въпрос, съдът ще разгледа в производството по чл.280 от ГПК всичките й оплаквания по правилността на решението в обжалваната част. В този смисъл следва да се тълкува крайната воля на правораздавателния орган в определението от 10.02.2010 г, поради което Върховният касационен съд