Определение № 121 от 19.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 396/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. М. В., чрез пълномощника му Ц. В., срещу въззивно определение № 342 от 26.11.2019 г. по в.ч.гр.д. № 393/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане №2221/22.08.2019 г.,постановено по в.ч.гр.д. № 744/2017 г.на Окръжен съд –Русе.С обжалваното разпореждане, съдът е върнал частна касационна жалба срещу определение на Окръжен съд – Русе.Въззивният съд на свой ред е констатирал, че жалбата е подадена срещу влязъл в сила съдебен акт, поради което същата е недопустима и е потвърдил разпореждането на Окръжен съд –Русе. В касационната жалба,приподписана от адв Т. К. се изтъква, че обжалвания акт е постановен при нарушение на закона и е неправилен. В инкорпориранто в жалбатата изложение не е формулиран правен въпрос. Във Върховен касационен съд са постъпили молби вх. № 1508 от 14.02.2020 г. и вх. № 1688 от 19.02.2020г.,които не са от естество да допълнят правното съдържание на жалбата в указаната съгласно чл.284,ал.1 т.3 ГПК и чл.284, ал.3, т.1 ГПК насока. Частната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане. Съгласно даденото обвързващо тълкуване по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС,ОСГТК, касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпросот значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване. В процесния случай липсва формулиран правен въпрос с характеристиките по т. 1 от цитирания по - горе тълкувателен акт, – т. е.общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК Това обстоятелство обуславя недопускане на касационното обжалване. В постъпилите допълнителни молби не се излагат обстоятелства, които да подлежат на преценка в настоящето производство. Определението е произнесено по постъпилата жалба на Ц. В. като пълномощник на Д. М. В. срещу преграждащо разпореждане,като същата е разгледана по същество от въззивния съд, от което следва ,че не са налице предпоставки да се проверява допустимостта на акта по касационен ред.Определението е валиден акт на съд, заседавал в съдебен състав съгласно изискванията на закона.При постановяването на определението съдът е съобразил, че жалбата е подадена срещу влязъл в сила съдебен акт, като дори да се приеме, че се касае за молба за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, същата е подадена извън сроковете предвидени в чл. 305 ГПК. Видно от приложеното дело,съобщението а постановеното определение № 1407/10.11.2017 г. по в.ч.гр.д. № 744/2017 г. на Окръжен съд – Русе е връчено лично на пълномощника на Д. М. В..Обуславящо за изводите на съда в обжалваното определение е наличието на влязъл в сила съдебен акт,срещу който е била подадена частна жалба, поради което същата е недопустима и не подлежи на разглеждане. В обобщение, липсват обосновани предпоставки в приложно поле на заявените основания за достъп до касационен контрол. Ето защо атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По изложените съображения, ВКС ІІІ г. о.