Определение № 1036 от 06.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 2297/2025 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. С. и С. И. С. срещу определение от 13.10.2025г. по ч.гр.д. №2632/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 09.07.2025г. по гр.д.№2067/2025г. на Софийски градски съд. Частните жалбоподатели молят да се отмени атакуваното определение като недопустимо поради липса на законови аргументи. Поддържат, че съдът е потвърдил безкритично аргументите на СГС, които се ограничават в това, че ищцата има юридическа правоспособност. Твърдят, че СГС на практика е отказал да разгледа молбата им по чл.95 от ГПК, а САС, възприемайки същите аргументи, е потвърдил отказа да се разгледа молбата за допускане на безплатна правна помощ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд., констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. Производството по гр.д.№2067/25г. на Софийски градски съд, І г.о., 10 състав, е образувано по предявен от С. Г. С. и С. И. С. против „Уникредит Булбанк“ АД и „Диплан Пропърти Мениджмънт“ АД иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на ответниците поради изтекла погасителна давност сумите по изпълнителния лист, издаден по гр.д.№ 35880/2010г. на СРС, 60 състав, въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по същото дело. С определение от 09.07.2025г. съставът на Софийски градски съд е оставил без уважение молбата на ищците за предоставяне на правна помощ, като е приел, че не е установено материалното и гражданското им състояние. Изложил е и аргументи, че обстоятелството, че към настоящия момент ищцата е лишена от правото да упражнява адвокатска професия, не я лишава от специална квалификация в областта на юридическата наука и не я възпрепятства в качеството на правоспособен юрист да осъществява юридическата си защита по делото, както за себе си лично, така и за другия ищец, с когото няма противоречиви интереси. За да потвърди определението на Софийски градски съд, въззивният съд е споделил извода, че нито едно от конкретните обстоятелства, визирани в молбата за правна помощ не обосновава нуждата от такава. С оглед изложените твърдения за ортопедично страдание на ищцата е изтъкнал, че е допустимо депозиране на искания и доказателства по електронен път или по пощата, без явяване в съда. Също е съобразил, че юридическата правоспособност на ищцата предпоставя наличие на специални познания, позволяващи реализиране на правна защита. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК независимо от предпоставките по ал.1 въззивното решение, респ. определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Основанията за достъп до касация по чл. 280, ал.2 от ГПК са различни от посочените в ал.1 и са регламентирани като самостоятелни предпоставки за допускане на касационно обжалване. Те се прилагат независимо от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК. В случая при обжалване на определението на въззивния съд с частна касационна жалба вх. №28553 от 27.10.2025г., жалбоподателите поддържат, че атакуваното определение е недопустимо, с оглед на което следва да се приеме, че е въведено основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК. Неоснователно е оплакването на частните жалбоподатели за вероятна недопустимост на обжалваното определение. Постановеното от Софийски апелативен съд определение е допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по предмета, с който е сезиран, а именно проверка на подлежащ на обжалване акт, постановен от първоинстанционния съд, срещу който е била подадена частна жалба от надлежна страна в установения от закона срок. Изложените от касационните жалбоподатели доводи, че въззивната инстанция е възпроизвела аргументите на първоинстанционния съд, касаят правилността на въззивното определение, а не неговата допустимост. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.2 пр.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Софийски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд