Определение № 160 от 18.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 139/2011 г.

Производството е по чл.255 от ГПК. Образувано е по молба вх.№89101 от 10.12.10г. на В. Г. Н., с която той твърди неоснователно забавяне на ч.гр.д.№4495/09г. на СГС. Искането е да се определи срок, в който СГС да установи връзка[населено място] призовки и да осъществи връчване на съобщението за постановеното определение до К. П. Т. на посочения от него адрес или на адреса на процесуалния му представител, както и на телефон, посочен от молителя. За да се произнесе по тази молба, настоящият състав взе предвид следното: Н. Г. Н. е обжалвал определение на районния съд, с което не е приета за разглеждане претенцията му за възлагане на делбения имот по реда на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./. С определение от 12.06.09г. по ч.гр.д.№ 4495/09г. на С. градски съд частната жалба е оставена без уважение. Жалбоподателят Н. Н. и ответникът В. Н. са получили съобщения за определението на СГС съответно на 30.09.09г. и на 02.07.09г. До другия ответник К. Т. са изпратени съобщения за определението на домашния адрес на 24.06.09г.; 13.10.09г.; 05.02.10г., 13.05.10г.; 15.07.10г., 06.10.10г. и 22.12.10г. От тях с три месеца закъснение е върнато съощението от 05.02.10г.; с шест месеца закъснение е върнато съобщението от 13.05.10г. и с пет месеца закъснение – съобщението от 15.07.10г. Във всички тях има отбелязване, че адресът е посещаван многократно, но лицето не е бил открито. В молба от 01.1.02.11г. призовкарят е посочил, че е получил само съобщенията от 17.05.2010г., 26.07.10г. и от 27.12.10г. Въпреки че е посещавал адреса многократно и е оставял телефон за връзка, не е могъл да връчи тези съобщения. От съседи разбрал, че лицето живее на същия адрес и затова е задържал съобщенията по-дълго време, с надеждата да успее да ги връчи. На 20.12.2010г. съдът е наредил да се изготви уведомление до К. Т. по чл.47 от ГПК. На 05.01.2011г. съдът е наложил глоба на призовкаря за неизпълнение на задълженията му. При тези данни настоящият състав приема, че делото действително е било забавено в СГС поради невръчване на съобщение за постановеното определение до ответника К. Т.. Забавянето е повече от година и половина. Доколкото обаче К. Т. няма правен интерес от обжалване на това определение, тъй като с него не се засягат по никакъв начин правата му като страна в делбеното производство, то не следва да му се връчва и делото следва незабавно да се върне в районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по извършване на делбата. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,