Определение № 5297 от 21.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2880/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на В. М. С. от гр. Асеновград срещу Определение № 747 от 22.01.2025 г., постановено по адм. дело № 2358/2024г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на С. срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-РВ-А/2050/ФП/15.07.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Асеновград и производството по делото е прекратено. Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Асеновград е изразил становище по частната жалба с писмен отговор, като оспорва същата и я намира неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на В. М. С. срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-РВ-А/2050/ФП/15.07.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Асеновград, издадена на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/, във връзка с чл. 65 и чл. 66 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания. С обжалваното определение Административен съд – Пловдив, след неколкократно оставяне без движение на жалбата и даване на указания за конкретизиране предмета на оспорване и оплакванията на жалбоподателя, правилно е приел, че уточненият от последния обжалван акт е именно Заповед № ЗХУ-ИО/Д-РВ-А/2050/ФП/15.07.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Асеновград, връчена му на 17.07.2024г. по негово признание /виж молба от 19.12.2024г., лист 74 от първоинст. дело/. Правилна е преценката на административния съд за просрочие на жалбата, с оглед извършеното връчване на акта на 17.07.2024г. и постъпването на жалбата в съда на 18.10.2024г. Съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗХУ, заповедите по чл. 1 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С разпоредбата на чл. 148 от АПК е установено правило за изборност на реда за оспорване, като е регламентирано, че административния акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. Действащата разпоредба на чл. 25, ал. 5 от ЗХУ, като разпоредба от специален закон, не предвижда задължително обжалване по административен ред на постановения акт пред горестоящия административен орган. Предвид горното, при липсата на относима правна норма, дерогираща общото правило на чл. 148 АПК, С. се е възползвал от предвиденото в кодекса право на избор като е избрал реда за оспорване на заповедта пред съда. При това положение, след изтичане на 14-дневния срок за оспорване пред съда /31.07. 2024г./, на 01.08.2024г. Заповед № ЗХУ-ИО/Д-РВ-А/2050/ФП/15.07.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Асеновград е придобила характера на стабилен административен акт. След тази дата оспорването на акта е недопустимо и правилно жалбата на С. е била оставена без разглеждане от съда, а производството по нея – прекратено. По тези съображения, обжалваното определение, с което жалбата е оставена без разглеждане, поради просрочие и производството по делото е прекратено, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,