Определение № 263 от 15.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4385/2015 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. С определение № 321 от 23 септември 2015 г., постановено по настоящото дело, се спря производството по него до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 7/2014 г. по описа на ОСГТК, ВКС, предвид обуславящото изхода на производството по чл. 307 ГПК разрешаване на въпроса подлежат ли на отмяна по реда на Глава 24 ГПК решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Тъй като тълкувателното решение е постановено, се налага възобновяване на производството по реда на чл. 230 ГПК. Производството по отмяна е образувано по молбата на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Д. К., за отмяна на решение № 5897 от 25 юли 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 1153 по описа на Софийския градски съд за 2012 г. В молбата се поддържат основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК. В атакуваното решение Софийският градски съд приема жалбата против постановление от 20 октомври 2012 г., постановено по изп.д. № 2276/2008 г. по описа на частния съдебен изпълнител М. Б., рег. № ...., за възлагане на идеални части от недвижими имоти – 19/108 ид.ч. от дворно място в [населено място], за неоснователна. Отречени са твърденията на дружеството, че не е било уведомено за извършените опис и публична продан, че е продаден вече несъществуващ парцел, и се сочи, че имотът законосъобразно е възложен на единствения наддавач по цена, която, макар и незначително, е по-висока от определената първоначална цена, надлежно заплатил задатък за участие в наддаването, а цената е определена от вещо лице при съобразяване на всички обстоятелства от значение за нейния размер. С ТР № 7/2014 г. по описа на ОСТГК, ВКС, т. 3, се прие, че решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава ХХІV ГПК. За да приеме това разрешение, касационният съд съобразява, че съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо, че производството по чл. 435 – чл. 438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител, че предмет на спора са действията на съдебния изпълнител, но не и претендираното материално право. При тези разяснения следва да се приеме, че молбата за отмяна е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС