Определение № 132 от 28.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6134/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Ю. Й. срещу решение №2465 от 14.04.2013г по гр.дело № 13651/2012г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение от 20.06.2012г на по гр.д №19128/2011 г на СРС, е отхвърлена молбата на касаторката по чл. 127а СК за издаване на разрешение за неограничено по брой, времетраене и брой държави пътуване на детето Н. И. Т. извън пределите на Р България ,без съгласие на другия родител. В приложеното към жалбата изложение се посочва основание за допускане на касационно обжалване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, за да се даде отговор на формулирани материалноправни въпроси: в кои случаи се приема ,че е налице разногласие между родителите по чл. 127а СК, при наличие на какви предпоставки може да се даде разрешение без ограничение на държавите, броя на пътуванията и тяхната продължителност, какви са възможните решения за родител в случаи на бездействие, отсъствие ,липса на контакт с другия родител, при осуетяване възможността за свободно придвижване на детето, следва ли интересът на детето и нуждата от пътуване в чужбина да бъдат ограничени. В обосновката на първия въпрос се съдържа коментар и оценка на поведението на ответника – разиграване, пълна незаинтересованост, невъзможна комуникация, променлива позиция, при което според защитата следва да се приеме разногласие по смисъла на нормата и поради това искането да се уважи, а не както е изтъкнал въззивния съд, че разногласие по отношение на конкретно искано пътуване няма между родителите Отговор не е постъпил След преценка,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е не налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението на касаторката се поставя въпрос кое е „разногласие” по смисъла на чл. 127а СК, отговорът на който въпрос би имал единствено общо аналитично значение, но не и значение за изхода на делото при настоящето искане по чл. 127а СК съдът да даде заместващо съгласието на другия родител разрешение за неограничено пътуване на дете в чужбина и при становище на ответника по иска,че оспорва искането за издаване на именно такъв вид съдебно разрешение. Както по първия, така и по останалите общо формулираните в изложението въпроси вече е даден отговор в практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК и Софийски градски съд се е съобразил с установената практика в решаващите си съображения. Свързано поставените въпроси на производството по чл. 127а СК, при заявено и поддържано искане съдът да разреши неограничено пътуване на дете в чужбина ,не обосновават допускане до касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и по същество изразяват оспорване на правното разрешение, вече изразено в постановената от Върховен касационен съд практика по реда на чл. 290, чл. 291 ГПК (реш №.234 от 2012 по гр.д№1580/2011г ВКС, реш.№147 от 2011г по гр.д № 845/2010 ІІІ г.о ВКС, реш. 446/2010 по гр.д№4549/2008 ІV г.о ВКС ), споделяна и от настоящия съдебен състав. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване, тъй като решаващо произнесеният правен въпрос е изяснен в съдебната практика включително в аспектите, изразени от касаторката чрез поставени въпроси и въззивното решение е съобразено с тази практика. Воден от горното ,Върховният касационен съд, ІІІ г.о.