Определение № 465 от 08.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4519/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Етажната собственост /ЕС/ на сграда с идентификатор 61813.531.32.6, представляваща секция F, находяща се във ваканционен комплекс „А. Голф“, намиращ се в [населено място], [улица], местност „Б.“, представлявана от управителя на ЕС О. Л. П., чрез процесуалния представител адв. А. Т., срещу определение № 3937/21.07.2017 г. по в. ч. гр. д. № 468/2017г. на Окръжен съд - Благоевград. С въззивното определение е оставена без уважение частната жалба на страната против определение №2238/13.04.2017 г. по гр. д. № 311/2017г. на Районен съд - Разлог, с което е прогласено, че българският съд не е компетентен да разгледа исковете, чийто предмет са вземания за поддръжка на общи части на сграда в режим на етажна собственост, предявени от Етажна собственост на сграда, представляваща секция F от ваканционен комплекс „А. Голф“, с адрес местност „Б.“, [улица], [населено място], представлявана от управителя О. П. против Д. М. и С. П. М., и двамата с местоживеене във Великобритания, и е прекратил съдебното производство по гр. д. № 311/2017г. по описа на Районен съд - Разлог. Жалбоподателят твърди недопустимост и неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответниците по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на III г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 86/27.10.2017 г., в сила от 31.10.2017 г./, от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. В конкретния случай, ищецът обжалва определение по гражданско дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. Производството по гр. д. № 311/2017 г. на Районен съд - Разлог е образувано след прекратяване на производството по гр. д. № 206/2015 г. на Окръжен съд - Благоевград, който е бил сезиран с предявена от жалбоподателя молба за издаване на европейска заповед за плащане в размер на 991,40 евро - главница, и законна лихва в размер на 0,01% върху главницата за периода 05.10.2013 г. - 17.06.2015 г. На 24.03.2017 г. жалбоподателят е подал искова молба с вх. № 3070 до Районен съд - Разлог, по която е било образувано гр. д. №359/2017г., което е било прекратено като недопустимо на основание чл.126, ал. 1 ГПК поради пълната идентичност на страните, основанието и предмета на двете граждански дела по описа на Районен съд - Разлог: гр. д. №311/2017г. и по-късно заведеното гр. д. № 359/2017 г. Цената на иска по същата искова молба е в общ размер на 1095,96 евро, от които 991,40 евро главница и 104,56 евро законна лихва за периода 05.10.2013 г. - 17.06.2015 г. Решението по този иск не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което и обжалваното в настоящото производство определение също не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение