Определение № 435 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4965/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 вр. чл. 160 АПК.

Образувано е по частна жалба на Я. Панов срещу Определение № 491/22.02.2023 г. по адм. дело № 192/2022 г. на Административен съд – Пловдив, с което на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата му против Заповед № 1053/15.12.2016 г. на кмета на Община Карлово, одобряваща подробен устройствен план – план за регулация и застрояване частично за УПИ VI-„зеленина“, кв. 9 по плана на, с преотреждането му за „обществено обслужване“ и предвиждане на основно, свободно ниско застрояване, съобразно ограничителните линии на застрояване в червен пунктир.

От ответниците кметът на Община Карлово е на позиция за неоснователност на жалбата, С. Тодорова счита съдебния акт за неправилен, Д. Калчев, К. Панова и Т. Иванова не са изразили становище.

Частната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Оспорващият е съсобственик на УПИ III-266 и жилищна сграда в южната му част. Имотът се намира през улица спрямо този, предмет на ПУП.

а. С оглед на местоположението му, единствената хипотеза, в която имотът на Панов би бил непосредствено засегнат от предвижданията на ПУП, е предвидената в чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ – когато с плана са допуснати намалени разстояния. С тази хипотеза на евентуална заинтересованост се изчерпва и спора по правилността на определението, респ. съществуването на правен интерес за обжалване на заповедта за одобряване на ПУП.

б. Промяната на предназначението на УПИ VI е неотносимо към легитимацията на жалбоподателя. Засягане от плана на съседните имоти в случая по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ възниква само тогава, когато имотите имат обща граница, а не са разделени от улица. Частният жалбоподател не притежава правото да предявява от свое име чужди права (на собствениците на непосредствено съседни имоти) пред съд – чл. 26, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК. Затова обсъждането на доводите, свързани с предназначението на имота по ПУП и на устройствената зона, е недопустимо.

2. Според приетата от първостепенния съд техническа експертиза, с одобрения ПУП се предвижда ново нискоетажно застрояване в рамките на контура, описан с червени прекъснати/пунктирани линии, които от северна страна (към имота на Панов през улица) са успоредни на уличната регулационна линия. Проектираното застрояване е с кота корниз максимум до 10 м. Необозначаването на отстоянието между новопредвиденото застрояване до съществуващата жилищна сграда в УПИ III-266 поражда възможност за неизпълнение на чл. 32, ал. 1 ЗУТ, т.е. за допускане на намалени отстояния; ако бъде издадена виза само с ограничителна линия, би могло да се стигне и до намалено отстояние, тъй като няма какво да ограничи височината на застрояването съобразно малкия размер на улицата, който е под 3 м.

3. Изводите на съда, с които се отрича допустимостта на жалбата на основание чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ са правилни по своя резултат, доколкото са изключени намалени разстояния по страничните регулационни линии с имота на жалбоподателя (той е с друго разположение спрямо УПИ VI), а възможността за допускане на намалени отстояния е само спомената, но не анализирана в контекста на легитимацията за оспорване.

а. Чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ обуславя качеството на заинтересована страна на собственика на съседен имот през улица от допускането на намалени разстояния.

По аргумент от разпоредбата, разстоянията следва да са разпоредени с акта за одобряване на ПУП. Положението не е равнозначно на възможността за допускане на намалени разстояния, която е хипотетично осъществима при следващ етап на проектирането, когато застрояването бъде индивидуализирано с предвиждане на строеж с дадени характеристики.

б. С ПУП могат да се определят ограничителни или задължителни линии на застрояване – чл. 75, ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Ограничителни са тези линии, до които застрояването може да се разположи (или може да отстъпи навътре от тях); с други думи, за разлика от задължителните линии, с тях не се фиксира по обвързващ начин точното местоположение на застрояването, а единствено неговата крайна граница към регулационните линии на имота.

в. Конкретното разположение на строежите и начинът на застрояване в УПИ се определят с работен устройствен план (когато изработването му е задължително), с виза за проектиране по чл. 140, ал. 3-5 и с инвестиционен проект в съответствие с действащия ПУП в останалите случаи – чл. 114, ал. 1, т. 1-3 ЗУТ. Едва на някой от тези етапи, следващи ПУП, ще бъде даден категоричен отговор на въпроса дали е допуснато намалено разстояние. Дори при съгласуването на инвестиционните проекти, освен съответствието им с плана, се проверяват правилата и нормативите за разполагане на застрояването, вкл. и тези по чл. 31-35 ЗУТ – чл. 145, ал. 2 от закона. Легитимацията за оспорване по специалната спрямо чл. 147, ал. 1 АПК разпоредба на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ не може да се основе на предполагаемо бъдещо нарушение на нормативите за застрояване, които са обект на изрична проверка при последващото развитие на устройствената процедура и вече конкретно осъществено предвиждане.

Неотносима към тези изводи е разликата в лицата с право да обжалват акта за одобряване на ПУП и разрешението за строеж (чл. 149, ал. 2 ЗУТ) – техният кръг е функция от законодателно решение, а преценката за заинтересованост по чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ е обективна и произтича от съдържанието на разпоредените със заповедта правни последици.

г. За да се отхвърли хипотезата по чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ е достатъчна възможността в обхвата на ПУП да се предвиди правомерно застрояване при спазване на нормативите за отстояния. Необходимите ограничения в застрояването, които биха осигурили съответствието на проекта със закона, в частност - с чл. 32, ал. 1 ЗУТ, са в тежест на възложителя и част от инвестиционния му риск.

д. В подкрепа на аргументираната по-горе позиция е актуалната практика на II отделение на ВАС.

4. Наличието на отрицателната процесуална предпоставка по чл. 159, т. 4 АПК спрямо оспорването пред първата инстанция е пречка за изследването на останалите възражения в частната жалба, които всъщност са по законосъобразността на заповедта. Контрол с предмета по чл. 168 АПК би бил възможен само при допустимост на жалбата срещу заповедта.

5. а. Правилността на определението е основание за оставянето му в сила.

б. Предвид изхода на спора, в полза на администрацията ще бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ – чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 ЗПП.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение