Определение № 6129 от 20.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4582/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. З. И. срещу Определение № 1858 от 22.02.2024 г. по адм. дело № 385/2024 г. на Административен съд – Варна, с което е оставено без разглеждане искането му по чл. 250 АПК за прекратяване на действията по изземване и задържане на пропуск, извършени от началника на Отдела по сигурността на летище Варна, който е служител на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД. Частният жалбоподател твърди, че „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД е концесионер на летище Варна и със Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) са му възложени правомощия на административен орган. В настоящия случай обаче действията на неговия служител са неоснователни, тъй като не са нито в изпълнение на закона, нито в изпълнение на административен акт. Искането за защита срещу тях по реда на чл. 250 АПК е допустимо и основателно. Ответникът по частната жалба – „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД, представя становище, че изземването е извършено в изпълнение на Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване и е предаден на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА). Твърди, че в случая концесионерът е действал като адресат, а не като носител на административни правомощия, поради което съдът е обосновал правилен извод за недопустимост на искането. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срок. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по искане на П. З. И. по чл. 250 АПК за прекратяване на действията по изземване и задържане на пропуск, извършени от началника на отдела по сигурността на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД. Съдът е установил от фактическа страна, че П. З. И. е служител на „Електра Транс Глобъл“ ООД и изпълнява трудовите си функции на Летище Варна, Хангар, който е разположен в зона за сигурност с ограничен достъп. Поради това му е издаден пропуск с № 118978 със срок на валидност до 31.08.2025 г. На 31.01.2024 г. при връщане от обедна почивка пропускът на И. е иззет от Д. Димитров – началник на Отдела по сигурността на Летище Варна, който е служител на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениждмънт“ АД. До настоящия момент пропускът не е върнат. Според съда посоченото действие не е извършено от административен орган или длъжностно лице, съответно не може да бъде търсена защита по реда на чл. 250 АПК. „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениждмънт“ АД е частно търговско дружество и действията на неговите служители, независимо дали са законни, не могат да бъдат предмет на разглеждане от административния съд. Искането е оставено без разглеждане и производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 1 АПК. Определението е неправилно. Преди да се произнесе по допустимостта на искането, съдът е бил длъжен да задължи концесионера на летището - „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениждмънт“ АД, както и ГД ГВА да представят данни за основанието на извършените действия – чл. 252, ал. 2 АПК. Мотивите на съда, че пропускът е иззет от служител на частноправен субект – търговско дружество, са необосновани и не отчитат статута на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениждмънт“ АД на концесионер на летището, както и правната уредба на извършваната от него дейност, създадена с цел осигуряване на безопасен въздушен транспорт. Като не е събрал доказателства за основанието на извършените действия, съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. Така констатираният порок на обжалвания съдебен акт е основание за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдът следва да изиска доказателства от концесионера на летището и от ГД ГВА относно основанието за изземване и задържане на пропуска на И., след което да прецени допустимостта на искането и ако е допустимо – да се произнесе по неговото същество. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение