Определение № 534 от 07.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1607/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Р. окръжен съд от 28.06.2010 г. по гр.д. № 269/2010, с което е потвърдено решението на Р. районен съд от 11.02.2010 г. по гр.д. № 745/2008, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът Ц. П. К., представляван от адв. К. Д. от Р., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос по какъв ред се съобщава на работника решението за възстановяването му на работа, който се разрешава противоречиво от съдилищата. Ответникът по жалбата [община], Р. област не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът не е получил изпратеното на 12.02.2007 г. съобщение за възстановяването му на работа, тъй като по сведение на общината е бил извън страната. Следващото съобщение е изпратено до упълномощения адвокат К. Д., която на 26.02.2007 г. е отказала да го получи поради липсата на връзка с клиента. Ищецът се е явил, за да бъде възстановен на 24.04.2007 г., а на следващия ден 25.04.2007 г. адв. Д. е поискала преписи от постановените решения и изпълнителен лист. Срокът за явяване на работа е изтекъл на 12.03.2007 г. ищецът не се е явил да заеме длъжността и няма доказателства за наличието на уважителни причини за забавянето му. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той не се разрешават противоречиво от съдилищата нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че съобщението за възстановяване на работа се връчва лично на работника по реда на ГПК, а когато не може да бъде намерен на посочения адрес – чрез другите способи по ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение