Определение № 554 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 510/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ от ГПК. Постъпила е частна жалба от К. Б. И. и М. Б. В. против решение № 356 от 19.05.2009 г. на Върховния касационен съд на Република България, ІІІ г.о., с което е прекратено съдебното производство. Ответникът по частната жалба Р. Ф. Ф. счита, че същата е процесуално недопустима, като претендира направените по повод подаването й разноски, а останалите страни не са изразили становище. Решение № 356 от 19.05.2009 г. на Върховния касационен съд на Република България, ІІІ г.о. е постановено по реда на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал.3 ПЗР ГПК и с него е обезсилено атакуваното с касационната жалба въззивно решение № 202 от 13.07.2007 г. по гр.д. № 38/2006 г. на Окръжен съд С., както и оставеното с него в сила решение от 2.08.2002 г. по гр.д. № 711/2000 г. на Районен съд- С., като е прието, че предявения иск е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес. Касационното решение е окончателно, въпреки, че с него се прекратява исковото производство. Съдебното производство в Република България е триинстанционно, съобразно нормата на чл. 119, ал. 1 от Конституцията, като Касационният съд действа като последна контролно-отменителна инстанция. На касационно обжалване като последна инстанция подлежат обжалваемите и невлезли в сила решения на въззивните (апелативни) съдилища (чл. 218а, б. „а" и „б" ГПК). При упражняване на касационния контрол преди да се произнесе по законосъобразността на решението, касационната инстанция се произнася по неговата допустимост, включително и по допустимостта на исковата молба. Когато счете, че постановените решения на първата и втора съдебна инстанция са недопустими, Касационният съд ги обезсилва и прекратява производството (чл. 218ж, ал. 2 ГПК). Решението, с което Касационният съд се произнася по недопустимо въззивно решение, като го обезсилва и прекратява делото, като с това се изчерпва касационното производство и постановеното касационно решение не подлежи на обжалване, поради липса на друга инстанция. В обобщение частната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Жалбоподателите следва да възстановят направените от Р. Ф. Ф. разноски за настоящото частно касационно производство в размер на 180 лв., представляващи заплатено възнаграждение на а. А за подаване отговор против частната жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение