Определение № 6876 от 19.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5362/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 216а и чл. 204, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на „Железопътни превозни средства ПЕСА Бидгошч“АД, със седалище и адрес на управление: ул. „Зигмунт Август“ №11, Бидгошч, Полша, представлявано от К. З. - председател на Управителния съвет, чрез адв.М.Латева, срещу Определение № 384 от 23.04.2026г. на Комисия за защита на конкуренцията по преписка №КЗК-296/314/2026г., с което е оставено без уважение искането му за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на 40 броя нови нископодови климатизирани съчленени трамвай мотриси за междурелсие 1009mm“ с уникален №00203-2026-0014 в ЦАИС ЕОП. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Поради това се претендира отмяна и връщане за ново разглеждане в нов състав, алтернативно се иска отмяна и произнасяне с ново определение, с което да се наложи временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществената поръчка. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – „Столичен Електротранспорт“ ЕАД, представлявано от инж. Е. Г. – изпълнителен директор и Г. А. – председател на СД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Подполковник Калитин“ №30 чрез юрисконсулт Ж. Болна, в писмено възражение е изразил становище за неоснователност на частната жалба, поради което се иска определението да бъде потвърдено, като правилно, обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, четвърто отделение след преценка на доводите на страните и данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 216а, ал. 1 от ЗОП. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение искането на „Железопътни превозни средства ПЕСА Бидгошч“АД (Полша) за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на „открита“ обществена поръчка с предмет: "Доставка на 40 броя нови нископодови климатизирани съчленени трамвайни мотриси за междурелсие 1009mm“. Процедурата е открита с Решение № F 709231 от 19.02.2026г. на изпълнителния директор на „Столичен електротранспорт“ ЕАД, променено с Решение №F819298 от 06.03.2026г. на изпълнителния директор на председателя на Съвета на директорите на „Столичен електротранспорт“ ЕАД за одобряване на промени в условията по процедурата. За да обоснове този резултат, КЗК е приела, че жалбоподателят не е изложил достатъчно мотиви и не е представил доказателства, даващи основание за преценка, че интереса на страна и по-специално тези на „Железопътни превозни средства ПЕСА Бидгошч“АД ще бъдат увредени по начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. КЗК е посочила, че дружеството обосновава искането си с доводи, касаещи незаконосъобразността на процедурата, но същите са доводи по същество на спора и не могат да бъдат предмет на изследване, в производството по преценка основателността на искането за налагане на временна мярка. По следващия аргумент на дружеството, относно обстоятелството, че няма осигурено финансиране, КЗК е приела, че същото не може да послужи като основание за спиране на обществената поръчка. КЗК е посочила, че контролът по Глава двадесет и седма от ЗОП, осъществяван от КЗК е относно законосъобразността на конкретен обжалван акт, действие или бездействие, по точно определена процедура и не се разпростира върху цялото поведение на възложителя. По довода за забавени други обществени поръчки, КЗК сочи, че не следва да се взема предвид при произнасяне в настоящото производство. При извършената преценка на всички интереси, които биха могли да бъдат засегнати, КЗК е приела, че не следва да се налага временна мярка „спиране на процедурата“, тъй като предмета на обществената поръчка е с голямо обществено значение, тъй като включва доставка на 40 броя нови трамвайни мотриси за нуждите на столицата. КЗК е взела предвид становището на възложителя, че изпълнението на поръчката има социален характер, рефлектиращ върху повишаване качеството на обслужването, осигуряване на безопасността и сигурността на гражданите и гостите на София. Въз основа на което е прието, че спирането на процедурата може да се засегнат интересите на широк кръг лица, поради което КЗК е дала превес на обществения интерес пред индивидуалния икономически такъв на дружеството. След анализ на твърденията по жалбите и с оглед липсата на каквито и да е доказателства в подкрепа на исканията за спиране КЗК е достигнала до извода, че не е налице основание за отклонение от общото правило,както и че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 204, ал.3 от ЗОП, тъй като от спирането на процедурата ще настъпят значително по – големи вреди за засегнатите страни. Комисията е счела, че интересите на жалбоподателя няма да бъдат нарушени с оглед на забраната за сключване на договор с определения изпълнител до влизане в сила на всички решения по процедурата, установена в чл. 112, ал. 8 от ЗОП. Определението е правилно. Комисията правилно е тълкувала и приложила нормата на чл. 203, ал. 1 ЗОП, която регламентира, че жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Според чл. 204, ал. 2 ЗОП, Комисията се произнася по направеното искане след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. Съгласно чл. 204, ал. 3 ЗОП, КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане, като при произнасянето си КЗК следва да направи преценка на възможните последици с оглед интересите на страните по преписката - възложител и жалбоподател, и да изследва последиците от спирането на процедурата във връзка с обществения интерес. В конкретната хипотеза органът по преразглеждането е спазил законовите изисквания и не е допуснал твърдените от частния жалбоподател нарушения, защото е изследвал всички относими към производството факти и обстоятелства. Съдът изцяло споделя становището на КЗК, че жалбоподателят, който претендира налагане на временна мярка "спиране на процедурата", носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата, като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл. 204, ал. 2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав намира за правилна тезата на КЗК, че спирането на процедурата ще се засегнат интересите на широк кръг лица, не само интересите възложителя, но и на ползвателите на обществения електротранспорт. В случая предметът на обществената поръчка е свързан с доставка на нови трамвайни мотриси за нуждите на столицата, поради което е и пряко свързан с подобряването качеството на обслужване, както и осигуряване на безопасност на гражданите ползващи се от този вид услуга. Несъмнено интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата за изпълнение на дейностите, включени в неговия обхват. Такъв е и общественият интерес, който от една страна се презумира от закона, а от друга страна е свързан с проект, който ще доведе до повишаване качеството на живот на населението, изразяващо се в качествено обслужване и безопасност на ползвателите. Този интерес правилно е отчетен от КЗК. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав счита, че Комисията е достигнала до правилия изводът, в конкретният случай общественият интерес е с предимство пред интереса на жалбоподателя. Освен това, неналагането на временната мярка не би могло да увреди интересите му, доколкото съгласно чл. 112, ал. 8 от ЗОП, възложителят няма право да сключи договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, което също правилно е отчетено от КЗК. Отделно от това жалбоподателят, както в първоначалната жалба пред КЗК, така и в подадената частна жалба не представя конкретни доказателства, от които да се направи извод, че с продължаването на процедурата неговите интереси ще бъдат увредени по необратим начин. Също така не може да има спор, че общественият интерес е с предимство пред интереса на конкретен правен субект, независимо дали този интерес е икономически, юридически, търговски или професионален. Без всякакво отношение към настоящото производство са твърденията на частния жалбоподател, че възложителят е провел две процедури за модернизация на парка от трамваи, но същите не са приключили и че липсва финансиране не са предмет на преценката по чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП. Настоящият съдебен състав приема, че изложените в частната жалба оплаквания отнасящи се до допуснати от възложителя нарушения в процедурата във връзка с поставянето на участниците в неравностойна и непрозрачна конкурентна среда, в частност неяснота на критериите при извършване на оценка на офертите им, представляват оплаквания по същество срещу обжалваните актове на възложителя и към настоящия момент и в настоящото производство обсъждането им е недопустимо. Довода в частната жалба за допуснато нарушение от страна на КЗК, изразяващо се в това, че има основание за отвод на член на комисията, който в случая е наблюдаващия проучването и докладчик, е извън предмета по преценка по чл. 204, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че КЗК неправилно е мотивирала акта си с Определение №618 от 26.06.2025г. на КЗК, по преписка №КЗК-458/2025г., потвърдено с Определение №8128 от 23.07.2025г., по адм. дело №7480/2025г., както и с Определение №681/17.07.2025г. на КЗК по преписка №КЗК-530/2025г., потвърдено с Определение №8467/13.08.2025г., по адм. дело №7988/2025г. на ВАС. Видно от обжалваното определение, безспорно е направена препратка към горецитираните определения, но отделно от това КЗК е изложила подробни мотиви, отразяващи извършения от комисията анализ на твърденията на жалбоподателя. Обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 216а, ал. 1 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,