Определение № 1417 от 07.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1002/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 248, ал. 3, изр. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на Т. Хаджиангелова, чрез пълномощника адвокат С. Попов, срещу определение № 1075/21.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1176/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлено нейно искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба се съдържа оплакване за незаконосъобразност на определението. Не се споделят изводите на съда, че при изчисляване на адвокатското възнаграждение във връзка с присъждания му размер като разноски, приложение намира чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004 г.), а следва да се приложи чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от същата, тъй като делото е с материален интерес. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното определение и допускане изменение на решението в частта за разноските. Ответникът - заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), не представя отговор по жалбата в срока по чл. 232 АПК и не прави искания. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в предвидения от закона срок, поради което се явява допустима. Разглеждана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Съгласно постановеното решение № 803/03.11.2023 г. по адм. дело № 1176/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, то е имало за предмет жалба срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за кампания 2020 г., с изх. № 02-260-6500/8823/15.11.2022 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което не са били оторизирани парични суми. Със съдебното решение атакуваният индивидуален административен акт е отменен, като е прието, че в него не се съдържат ясни мотиви защо не се допуска оторизиране на поисканата сума. Поради това преписката е върната на органа за ново произнасяне в указан срок. По отношение на разноските са отчетени като дължими на жалбоподателя заплатените държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице. Досежно адвокатското възнаграждение, то е установено като платено в размер на 1000 лева, но във връзка с направено от ответника възражение за прекомерност, първоинстанционният съд е приложил чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. и го е намалил на 800 лева. След като е бил сезиран от Т. Хаджиангелова с молба за изменение на решението в частта за разноските, Административен съд Хасково е посочил, че делото е без определен материален интерес, поради което не е намерил основание да ревизира решението си в тази му част, позовавайки се на актове на касационната инстанция по идентични случаи. Постановеното определение е правилно. Обоснована е преценката на първоинстанционния съд, че в случая не е налице определен материален интерес по делото, тъй като предметът му касае единствено отмяна на административния акт, а не присъждане на парично обезщетение. При установена незаконосъобразност на акта съдът няма правомощие да върне недължимо платената сума, а само да отмени оспореното решение и да изпрати преписката обратно на органа със съответните указания. Поради това присъжданото като разноски адвокатско възнаграждение, предвид, че касае дело по Закона за подпомагане на земеделските производители, следва да бъде определено по чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба №1/2004г., а не по чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от същата наредба. С оглед на гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна и атакуваното с нея определение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение