Определение № 95 от 27.04.2011 г. на ВКС по д. № 924/2010 г.

Постъпила е молба от Л. Т. за връщане на сумата от 6578 лв., внесена като обезпечение по искането му за спиране изпълнението на влязлото в сила и отменено по реда на чл.303 и сл. решение на СРС. С решението на ВКС по настоящото дело след отмяна на влязлото в сила решение, постановено по предявения от И. И. срещу молителя иск за парично вземане, делото е върнато на РС за ново разглеждане. Ответникът по молбата И. И. я оспорва като неоснователна – намира, че внесената сума следва да служи за обезпечение на иска му до приключване на производството. Възражението на ответника е основателно – съгл. чл.309, ал.1 от ГПК по искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл.282, ал.2-6 от ГПК, както е в случая. На осн. чл.282, ал.5 от ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъдено вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството – прекратено. В случая е безспорно, че производството по делото е висящо пред първоинстанционния съд, където е върнато делото за ново разглеждане. Внесената в производството по чл.303 и сл. от ГПК като обезпечение сума не може да бъде освободена, защото не са налице предпоставките по чл.282, ал.5 от ГПК, а следва да остане по сметката на съда като обезпечение на предявеното с иска вземане до приключване на спора. Тогава, в зависимост от изхода на делото, може да бъде освободена при отхвърляне на иска или прекратяване на производството или да послужи за погасяване/ плащане/ на евентуално присъденото вземане. Затова ВКС на РБ, трето г.о.