Определение № 5200 от 17.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3648/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от И. Пачелиев, изтърпяващ наказания „лишаване от свобода“ в Затвора[населено място], срещу определение № 167/08.03.2023 г. по адм. дело № 2/2023 г. на Административен съд – Стара Загора /АС - Стара Загора/, с което е оставен без разглеждане искът му срещу Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“ /ДП „ФЗД“/ гр. София, за сумата от 3000 лева за продаване на стоки от лавката в затвора [населено място], като недопустим и производството е прекратено в тази му част. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, оспорва мотивите в него и иска отмяната му. Частната жалба е допустима, като подадена в срок срещу определение, подлежащо на обжалване и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционният съд е започнало по искова молба на И. Пачелиев, с която са субективно съединени два иска - иск срещу ГД „ИН“ гр. София за сумата от 20 000 лева за претърпени от него неимуществени вреди относно условията от неблагоприятен тип по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС в Затвора [населено място] и иск срещу ДП „Фонд Затворно дело“ гр. София за сумата от 3000 лева за продаване на стоки от лавката в Затвора [населено място]. За да постанови обжалваното определение, АС - Стара Загора е изложил мотиви, че искът срещу втория ответник ДП „Фонд Затворно дело“ гр.София е процесуално недопустим, тъй като взаимоотношения на ищеца, свързани с предлагане и покупко-продажба на стоки и услуги имат облигационен характер. Определението е правилно. Настоящият съдебен състав споделя извода на съда, че ДП „ФЗД“ е държавно предприятие съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗИНЗС и е публично предприятие по смисъла на чл. 62, ал. З от Търговския закон, вписано в Търговския регистър и извършва търговска дейност, а не административна. Твърденията в жалбата за спекулативно завишени цени на хранителните стоки не са от значение за предмета на спора. Правилно и напълно подробно АС - Стара Загора е посочил, че закупуването на стоки и услуги от лавката на затвора е право на всички клиентите на търговското предприятие ДП „ФЗД“, включително и лишените от свобода, а не задължение. Следователно предлагането от търговеца на стоки и услуги на клиентите и при осъществяване на покупко-продажба, между страните възниква облигационно отношение, а не административно. В допълнение следва да се отбележи, че липсата на административен характер в процесните взаимоотношения, изключва възможността за разглеждане на иска по реда на чл. 284 от ЗИНЗС. Предвид изложеното правилно е преценена жалбата до първоинстанционния съд като недопустима. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,