Определение № 353 от 13.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 220/2009 г.
ВКСII гражданско отделение13.08.2009
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 26 януари 2009 г. по гр.д. № 3123/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане въззивна жалба, с вх. № 35368/04.07.2008 г. на М. Й. И., В. Й. К., Д. Й. И., Н. Й. П., Й. В. В., Л. П. П., Й. П. Й., Р. Й. Л. и М. С. В., всички от гр. С., срещу решение по гр.дело № 10699/2007 г. на Софийски районен съд, 59 състав, в частта, с която е отхвърлен искът за делба на Г. З. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по чл.274, ал.2, предл. първо ГПК, образувано по частната касационна жалба на М. Й. И., В. Й. К., Д. Й. И., Н. Й. П., Й. В. В., Л. П. П., Й. П. Й., Р. Й. Л. и М. С. В., всички от гр. С., против определение от 26.01.2009 г. по гр.дело № 3123/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане въззивната им жалба срещу решение от 19.06.2008 г. по гр.дело № 10699/2007 г. на Софийски районен съд в отхвърлителната част – в частта, с която е отхвърлен искът за делба на Г. Т. З.. Ж. поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова настояват за отмяната му. Частната касационна жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.275, ал.1 и 2 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: За да остави без разглеждане въззивната жалба, предявена от ответниците по иска за делба на ищеца Г. З., въззивният съд е констатирал нейната недопустимост, поради отсъствие на правен интерес от обжалването на първоинстанционното решение, с което се отрича правото на ищеца, като съсобственик, произтичащи от отсъствие на наследствено правоотношение с лицата А. и Л. И. Касационният съд споделя изцяло правните изводи за недопустимост на въззивната жалба, поради отсъствие на правен интерес за жалбоподателите да защитават чужди права. Ищецът по иска за делба Г. З. е предявил претенция за делба на земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на А. и Л. И., при отсъствие на спор между страните, че той не е техен наследник. Правен интерес да обжалва така постановеното първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен искът за делба има единствено ищецът, но не и ответниците, които съгласно чл.26 ГПК не могат да предявяват от свое име чужди права пред съд. По тези съображения, отричайки допустимостта на въззивната им жалба, поради липса на правен интерес, въззивният съд е постановил правилно определение, като я оставил без разглеждане, затова касационният съд остави в сила обжалвания съдебен акт и
Cited provisions
3- чл. 26 ГПК
- чл. 274, ал. 2
- чл. 275, ал. 1