Определение № 785 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 726/2012 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е разпореждане № 4770/25.09.2012 на Бургаския окръжен съд по ч.гр.д. № 1561/2012, с което е върната частната касационна жалба срещу определение № ІІ-2218/10.09.2012, с което е потвърдено определение № 5000/14.06.2012 на Бургаския районен съд по гр.д. № 4411/2012 за прекратяване на производството по делото. Недоволен от определението е жалбоподателят М. Д. И., който го обжалва в срок, като твърди, че предявеният установителен иск е допустим, тъй като той не е признал съществуването на предявеното вземане и не е заявил готовност да го плати. Ответникът по жалбата [фирма], Б. я оспорва, като счита, че е недопустимо искане за обезсилване на заповед за изпълнение, в подаденото възражение, макар да се съдържа обща формула за оспорване на вземането, се съдържа и признание за съществуването му. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно, туря край на делото и е постановено от въззивен съд, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че предмет на делото пред въззивната инстанция е парично вземане за 110,87 лева, поради което въззивното определение, която туря край на делото не подлежи на касационно обжалване. Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че подадената частна касационна жалба вх. № 13732/01.10.2012 е недопустима. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по въззивни дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение