Определение № 1988 от 05.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4309/2022 г.
ВКСII гражданско отделение05.07.2023reporting judge Гергана Никова
Ruling
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 139 от
21.07.2022 г. по в.гр.д.№ 212/2022 г. на Окръжен съд - Габрово в частта, с която, след отмяна на Решение № 78 от 01.03.2022 г. по гр.д.№ 992 /2021 г. на Районен съд - Габрово, е признато за установено по предявения от Е. П. М. и С. П. М. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответникът С. И. М. не е собственик на 4/12 идеални части от процесния ПИ с идентификатор ***, находящ се в [населено място], общ. Габрово и сградите в него, и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот с № 67/2020 г. на нотариус И. К. за посочените 4/12 идеални части.
УКАЗВА на касатора С. И. М., чрез процесуалния му представител адвокат Х. М., че в едноседмичен срок от съобщението следва да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 25 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след изтичане на срока за представяне по делото на документа за внесена държавна такса по сметка на ВКС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 139 от
21.07.2022 г. по в.гр.д.№ 212/2022 г. на Окръжен съд - Габрово в частта, с която, след отмяна на Решение № 78 от 01.03.2022 г. по гр.д.№ 992 /2021 г. на Районен съд - Габрово, е признато за установено по предявения от Е. П. М. и С. П. М. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответникът С. И. М. не е собственик на 2/12 идеални части от Поземлен имот с идентификатор *, находящ се в [населено място], [община], с площ 2 534 кв.м., заедно с построените в него: сграда с идентификатор със застроена площ 41 кв.м.; на два етажа; сграда с идентификатор със застроена площ 61 кв.м. - на един етаж; сграда с идентификатор със застроена площ 3 кв.м. - на един етаж; сграда с идентификатор със застроена площ 15 кв.м. - на един етаж; сграда с идентификатор ** със застроена площ 18 кв.м. - на един етаж, и е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот с № 67, том 2, рег.№ 4996, н.д.№ 234/2020 г. на нотариус И. К. (рег.№ 369 на НК) за посочените 2/12 идеални части.
ОСЪЖДА С. И. М. ДА ЗАПЛАТИ на Е. П. М. и С. П. М. сумата 200 (двеста) лева - разноски за защита пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател:
Членове:
1.
2.
Grounds
Производството e по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 2874 от 28.09.2022 г., подадена от С. И. М., чрез адвокат Х. М. от АК - Габрово, срещу въззивно Решение № 139 от 21.07.2022 г. по в.гр.д.№ 212/2022 г. на Окръжен съд - Габрово. Ответниците по касация Е. П. М. и С. П. М. са депозирали отговор чрез адвокат Б. Г. от АК - Габрово, като възразяват, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна. Претендират разноски. По искането за допускане на касационно обжалване,Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С обжалваното въззивно решение е отменено Решение № 78 от 01.03.2022г. по гр.д.№ 992/2021 г. на Районен съд - Габрово и е признато за установено по предявения от Е. П. М. и С. П. М. отрицателен установителен иск за собственост, че ответникът С. И. М. не е собственик на 1/2 идеална част от Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [община], с площ 2 534 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана; начин на трайно ползване - ниско застрояване; номер по предходен план[ЕИК], при съседи ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, заедно с построените в него: сграда с идентификатор **** със застроена площ 41 кв.м., на два етажа, предназначение - друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор **** със застроена площ 61 кв.м. - на един етаж, предназначение селскостопанска; сграда с идентификатор **** със застроена площ 3 кв.м. - на един етаж, предназначение - селскостопанска; сграда с идентификатор **** със застроена площ 15 кв.м. - на един етаж; предназначение - селскостопанска; сграда с идентификатор **** със застроена площ 18 кв.м. - на един етаж, селскостопанска. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот с № 67/2020 г. на нотариус И. К., рег.№ 369 на НК до размера на ид.част от правото на собственост. Въззивният съд е приел, че съсобствеността между страните по делото върху процесния имот в [населено място], общ. Габрово, е възникнала на основание наследствено правоприемство. Първоначално имотът е бил собствен на общия наследодател на страните П. С. М., който е починал на 27.01.1973 г. Негови наследници са синовете И. П. М. (починал на 05.05.1983 г. и оставил за наследник сина си С. И. М. - ответник по иска, сега - касатор) и С. П. М.. Последният е починал на 04.01.2005 г. и е оставил следните наследници: С. В. М. и С. В. М. - внуци, по право на заместване от техния баща В. С. М. (починал на 27.03.1997 г.), както и син П. С. М.. Последният е починал на 29.10.2007 г. и е наследен от съпругата Н. Р. М. и децата С. П. М. и Е. П. М. - ищци в настоящия процес. Ответникът С. И. М. притежава по наследство 1/2 идеална част от имота или 6/12 идеални части. Децата на В. С. М. - С. и С. М., които не са страни по делото, заедно притежават 3/12 идеални части. Всяко от децата на П. С. М. (ищците по делото Е. П. М. и С. П. М.), както и майка им Н. Р. М. притежават по 1/12 ид.част. На 17.11.2020 г. С. И. М. се е снабдил с нотариален акт № 67/2020 г. на нотариус И. К. (рег.№ 369 на НК и район на действие - ГРС) за собственост по давностно владение на процесния недвижим имот със сградите в него. Обсъдени са показанията на разпитаните по делото свидетели С. В. М. (братовчед на страните), И. Й. Н., К. Х. Д. и Б. Ц. Д.. Съгласно приложените съобщения от [община] до ищците, последните са уведомени за дължим данък на процесния имот за 2021 г., а от представената справка от Общината и приложената към същата квитанции - че ответникът е плащал данъци за имота в периода 2014 - 2020 г. През 2018 г. и 2020 г. Е. и С. М. са заплатили дължимите данъци за имота в [населено място] за периода от 2013 г. до 2020 г. От правна страна е прието, че в отношенията между сънаследници презумпцията по чл. 69 ЗС не се прилага, съгласно приетото в ТР № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК. Когато едно лице установи фактическа власт върху вещ на основание наследяване, то има качеството на държател на идеалните части на останалите сънаследници и като съсобственик той има право да ползва вещта сам, доколкото не пречи на останалите съсобственици също да ползват имота си. Фактът, че единият от сънаследниците дълго време ползва имота не може да обоснове извод, че е преобърнал държането на чужди идеални части във владение за себе си. В тежест на ответника е да докаже, че е извършил такива действия, които явно е недвусмислено обективират спрямо останалите съсобственици, че владее техните идеални части за себе си. Намерението за владение следва да има външна изява, доведена до знанието на останалите съсобственици. В конкретния случай ответникът не е доказал, че е преобърнал държането на идеалните части на останалите съсобственици във владение, което да им е демонстрирал и те да са знаели, че владее техните идеални части за себе си и да не са предприели нищо. Обработването на земята и плащането на данъци за имота са действия, които не сочат, че наследникът, претендиращ да е пълен собственик на имота, е отблъснал владението на останалите наследници Това са действия по поддържане и обикновено управление на сънаследствения имот, а не такива сочещи на променено отношение на своене от лицето - сънаследник и по отношение на идеалните части на останалите сънаследници, възлизащи в случая общо на 1/2 ид.част. Така формираната правораздавателна воля сочи на основанието по чл. 280, ал.2, хипотеза 2 ГПК. Въззивният съд е приел, че по наследство ищците общо притежават 2/12 идеални части от сънаследствения имот, като по делото липсват изявления от тяхна страна от какво произтича правният им интерес да претендират отричане на правата на ответника за разликата над тези 2/12 идеални части до процесната 1/2 идеална част. Съобразявайки постановките по т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, настоящият състав намира, че следва служебно да се допусне частично касационно обжалване на въззивното решение поради съмнение за неговата недопустимост в частта, с която предявеният отрицателен установителен иск е уважен с последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК за разликата над 2/12 идеални части до 1/2 идеална част от процесния имот (земя и сгради). Досежно отреченото право на собственост на ответника (сега - касатор) до размера на притежаваните от ищците 2/12 идеални части по наследство, касационното обжалване не следва да бъде допускано. В изложението към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не е формулиран правен въпрос във връзка с изложените от съда изводи, обусловили уважаване на предявения отрицателен установителен иск. Това означава, че отсъства обща предпоставка за допускане на тази част от въззивното решение до касационен контрол. Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания различни от формулираните от касатора. Посочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на другата страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК, касаторът следва да заплати на ответниците по касация 1/3 от направените разноски за защита пред ВКС - пропорционално на частта, относно която не е допуснато касационно обжалване, а именно сумата 200 лева - 1/3 от заплатеното в брой адвокатско възнаграждение съгласно ДПЗС № 018639 от 11.10.2022 г. (л. 12). По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия