Определение № 450 от 28.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3277/2017 г.

ВКСIV гражданско отделение28.09.2017reporting judge Маргарита Георгиева

Ruling

ОТМЕНЯ разпореждане от 08.06.2017 г. постановено по възз.гр.д. № 4317/2016 г. на Апелативен съд – София за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение по възз.гр.д.№ 4317/2016 г. в полза на К. Ц. Т. от [населено място] срещу Прокуратурата на РБ за сумата от 15 000 лв. със законната лихва върху нея, считано от 11.09.2012 г. до окончателното й изплащане. ОСТАВЯ без уважение молбата К. Ц. Т. за издаване на изпълнителен лист срещу Прокуратурата на РБ въз основа на невлязлото в сила въззивно решение по възз.гр.д. № 4317/2016 г. по описа на САС. ОБЕЗСИЛВА издадения на 09.06.2017 г. изпълнителен лист. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Grounds

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Прокуратурата на РБ срещу разпореждане от 08.06.2017 г. по възз.гр.д. № 4317/2016 г. на Апелативен съд – София за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение. В частната жалба се сочи, че разпореждането е неправилно, тъй като не е съобразена императивната разпоредба на чл.243, ал.2 ГПК. Ответникът по жалбата К. Ц. Т., в указания му срок, не е подал писмен отговор. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, предвид следното: Съгласно императивната разпоредба на чл. 243, ал. 2 ГПК не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение, когато ответник е държавно учреждение. В случая, изпълнителният лист е издаден въз основа на невлязло в сила въззивно решение и е против държавно учреждение - Прокуратурата на Република България. Нормата на чл.243, ал.2 ГПК е изрична и императивна. Формулировката е обща и не касае само първоинстанционните, а всички решения. Възможността да се издаде изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила въззивно решение съгласно общото правило на чл.404, ал. 1 ГПК съставлява допуснато от закона предварително изпълнение, а не от съда. Затова е без значение в коя глава се намира забраната за допускане предварително изпълнение срещу държавата, държавни учреждения и лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Със специалната норма на чл. 243, ал. 2 ГПК е установено изключение от общото правило на чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че държавните учреждения са на бюджетна издръжка. Предвид изложеното, издаването на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила съдебно решение срещу тази категория ответници е недопустимо / в т.см. - опр. № 247/08.04.2013 г. по ч. т. д. № 970/ 2012 г. на ВКС, II т. о., опр. № 345/03.07.2012 г. по гр. д. № 325/2012 г., I г. о., опр. № 488/ 22.07.2013 г. по ч. гр. д. № 4594/2013 г., IV г. о., опр.№ 397/09.06.2014 г. по гр. д. № 3328/2014 г., III г. о., опр. № 187/04.03.2014 г. по т. д. № 107/2014г. I т. о., опр.№ 439/14.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4170/2014 г., I г. о. и др./. С оглед статута на Прокуратурата на РБ на държавно учреждение, въззивният съд е следвало да откаже издаването на изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение. Ето защо, обжалваното разпореждане на САС за издаване на изпълнителен лист е незаконосъобразно и следва да се отмени, а изпълнителният лист следва да се обезсили. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Cited provisions

5