Определение № 48 от 21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1126/2010 г.

Производството е по член 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Б. З. Т. и А. С. П. против решение №61/12.04.2010г. на Великотърновски апелативен съд,постановено по гр.д.№23/2010г. по описа на същия съд. Постъпила е насрещна касационна жалба,подадена от С. В. И. срещу горепосоченото въззивно решение. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на касаторите ,приложено към касационната им жалба,се заявява:”правният спор е решаван в противоречие с практиката на ВКС”,след което се цитират съдебни актове на ВКС-изброените- постановление на Пленума на ВС,тълкувателно решение на ВС и решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК,основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.1 от ГПК.На второ място касаторите сочат основанието предвидено в член 280 ал.1 т.3 от ГПК:”от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Посочените по-горе решения се отнасят преди всичко до наследство и съсобствеността е възникнала на основания наследяване.В случая се касае до учредяване на право на строеж,което за идеална част от имота с влязло в сила решение на съда е обявено за нищожно.” Ответникът по касационната жалба С. В. И.,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска. Преди всичко в изложението на касаторите липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,който да е разрешен с обжалваното въззивно решение.Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на делото и който е обусловил изводите на съда.К. е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос,като Върховният касационен съд не е задължен да го извлече от изложението му по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Н. на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това. При това положение,съгласно предвиденото в разпоредбата на член 287 ал.4 от ГПК,насрещната касационна жалба,подадена от С. В. И.,не следва да бъде разглеждана. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд