Определение № 39 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1274/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. М. М. и С. С. М., срещу въззивно решение от 30.07.2010г. по гр.д.№181/2010г. на Б. окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне по правни въпроси в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Ответникът по касация А. Д. М. оспорва касационната жалба. Счита, че тя е недопустима, тъй като обжалваемият интерес е под 1000 лева. Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: Не е изпълнено изискването на чл.280, ал.2 ГПК /ред.ДВ бр.59/2007г./ за наличие на обжалваем интерес над 1000 лева. Предявеният иск е по чл.53, ал.2 ЗКИР и е оценяем. Той касае недвижим имот – 38 кв.м.,представляващ част от имот пл.№443, парцел ХV,кв.183,гр.Г. Д.. Сам ищецът е посочил цена на иска 275,20 лева, а от представеното удостоверение за данъчна оценка /л.6/ е видно,че данъчната оценка на целия имот от 583 кв.м. е 4011 лева. При това положение обжалваемият интерес е 261,52 лева. След като от страна на заинтересованата страна – касатор, по делото няма ангажирани други писмени доказателства, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения в чл.280, ал.2 ГПК, касационната жалба се явява недопустима. Ето защо тя следва да бъде оставена без разглеждане, поради недопустимост на касационното обжалване. С оглед изложените съображения и на основание чл.280, ал.2 ГПК, ВКС, състав на ІІ г.о.